— Не, мила моя. Затворих тази страница. — Както и страницата на човек със семейство. Защото вече нямаше такова.
Те се умълчаха, Кейтлин потънала в размисъл, а Дъглас вглъбен в сандвичите. Когато се нахрани, той разтреби и събра скромния си багаж.
— Време е да вървя. Благодаря ти, че се погрижи за мен.
— Не искам да се върнеш в затвора, Дъглас. — Малкото момиче го прегърна пред кръста и заплака. — Не е честно, ти не си направил нищо лошо.
— Не се тревожи, Кейтлин. — Беше й показал нищожно внимание, а тя вече плачеше за него. — Не забравяй, че не съм направил нищо лошо.
— Това е без значение за ченгетата — каза тя, хлипайки. — Този гадняр комисарят, той трябва да отиде в затвора, а не ти.
— Ако е виновен, точно там ще отиде. — Дъглас щеше дори да заеме съседната килия. Той клекна и погледна окъпаните в сълзи очи на детето. — Кейтлин, чуй ме. Искам да продължиш да се занимаваш по математика и да ходиш на училище всеки ден. Ти си много умна и можеш да постигнеш всичко в живота.
— Мога ли да стана шпионин?
Той кимна.
— Ами ти? Комисарят мисли, че ти си подпалил пожарите, а по телевизията казаха, че виновникът може да получи смъртно наказание.
Той се намръщи.
— Кой каза това?
— Червенокосата журналистка по Канал осем. Говори затова всяка вечер. — Кейтлин избърса лицето си. — Гледам я, понеже само тя казва лоши неща за оня гадняр комисаря.
— Така ли? — Дъглас се облегна назад. Беше гледал Патриша Браун, естествено. В нея имаше нещо специално, въпреки че той не можеше да определи точно какво. — Баща ти тук ли е?
Детето поклати глава.
— Отиде да се напие. Няма да се прибере преди полунощ.
Той прокара ръка по наболата си брада.
— Имам една идея, но ще трябва да използвам душа и неговите принадлежности за бръснене.
— Разбира се, но защо?
Той се усмихна.
— Искам да изглеждам добре. Трябва да съм във форма, щом искам да ме покажат по телевизията.
Откровението на Грейсън Хюит не излезе от главата на Корт през целия ден. Докато преглеждаше текущите доклади и пускаше няколко бюлетини към местните полицейски управления за Подпалвача и Дъглас Саймън, разговорът не спираше да се върти в главата му, осеян със спомени от дивото препускане с мотора на Тери.
Тя залага кариерата си на карта заради теб.
Тери склонила глава на рамото му, докато той проникваше дълбоко в нея. Самата мисъл, че бе вътре в нея, го отвеждаше на ръба на оргазма.
Тя ще загуби значката си.
Беше загубил контрол. Единствената мисъл в главата му беше да я отведе и да разруши връзката й с Хюит, но нейното тяло му разказа съвсем друга история. После тя призна, че никога не е правила любов с патолога и че не е била с никого от Марди Гра насам. Откакто е била с него.
Тя преживява този кошмар отново.
Усещаше я толкова влажна и коприненонежна. Тя взриви съзнанието му и изтри всяка мисъл за сдържаност. Единственото, което можеше да направи, след като слязоха от магистралата, беше да я обладава отново и отново. Без да спира, никога вече.
Ако тя дойде при мен, няма да ти я върна.
Но Корт беше прекалил. Тери не искаше да го погледне след случилото се. Когато понечи да я докосне, тя се сви, сякаш се срамуваше от онова, което бе направила. Той не изпитваше същото, но не можеше да я вини. Този път бе отишъл твърде далеч, беше направил неща, които не беше правил с никоя друга жена. Беше прекалено груб, твърде взискателен и я беше отблъснал от себе си.
Трябваше да каже нещо, да намери подходящите думи, но тя беше потеглила сякаш я преследваха демони.
Или сякаш бе обладана от демон.
Корт не смееше да й се обади и му хрумна да забрави да я заведе на благотворителната вечеря и търга, които щяха да се проведат в ресторанта на баща му. След снощи, тя не би искала да го види отново. Сигурно с радост щеше да се съгласи да я отстранят от случая.
Единственото нещо, което го безпокоеше, бяха думите й на излизане от моргата. Трябва да изясним някои неща между теб и мен. Аз също. Тери искаше да говори с него, но той беше твърде ядосан и я беше отрязал.
Трябва да се опиташ да разговаряш с нея от време на време. Не искаше да го признае, но Хюит бе прав.