Беше направил всичко друго, но не и да разговаря с Тери. И независимо дали тя искаше да го изслуша, те наистина трябваше да се изяснят. Този път той нямаше да си тръгне и да се преструва, че нищо не се е случило, пък и тя му дължеше някои отговори.
— Сади, обади се на детектив Винсент и я подсети, че довечера ще ходим на вечеря — поръча Корт на излизане от кабинета. — Ще я взема в седем.
— Да, сър. Ъ-ъ, комисар, извинете. — Когато Корт се обърна да я погледне, тя направи гримаса. — За нахлуването на доктор Хюит. Аз… такова… че го пуснах.
Той я изгледа.
— Той смята да ти предложи работа. Откажи му и ще ти вдигна заплатата.
Трапчинките на бузите й грейнаха.
— О, това мога да го направя.
За да има време да разговаря с нея, Корт пристигна половин час по-рано. Тя беше паркирала харлито пред верандата и той спря до него. Почувства се като пубер, когато прокара ръка по седалката, но не можа да се сдържи, така както не можа да потисне възбудата си, когато си я припомни върху него или под него.
Искаше да го направят отново. Скоро.
Когато почука на вратата, тя му извика да влезе, но предната част на апартамента беше празна.
— Къде си ти?
— Тук съм! Сядай! Подранил си.
Тери не звучеше ядосана, което разпръсна част от напрежението му. Той видя, че вратата към малката баня е отворена и тръгна натам.
— Здрасти.
— Ти си здрасти.
Тери стоеше пред мивката, отрупана с козметични продукти, и се бореше с ръце зад гърба си. Синята сатенена рокля се закопчаваше по целия гръб с малки облечени копченца и тя беше успяла да се справи само с половината.
Корт отклони поглед от златистия участък гола кожа.
— Помислих си, че ако дойда по-рано, ще можем да поговорим.
— Мога да говоря. — Тя погледна огледалото с отвращение. — Но с копчетата не се справям.
Съдейки по държанието й, не личеше нещата между тях да са се променили или да е разстроена от онова, което се беше случило. Което след снощи не изглеждаше възможно.
— Нека ти помогна.
Той пристъпи зад нея.
Тери отпусна ръце с въздишка на облекчение и взе червилото.
— Андре дали знае за изобретяването на ципа?
— Вероятно да. — Презрамките на сутиена й бяха от същия син сатен като роклята и едната беше усукана. Корт я оправи и приглади. — Какво се случи с роклята с мънистата в цвят слонова кост?
Тери започна да нанася червилото на устата си.
— Уф, твърде ярко е. — Тя захвърли гилзата и избърса устни с кърпичка. — Казах на Андре, че ако ме накара да я облека, ще отида до блатото и ще се овъргалям в калта. — Тя се подсмихна пакостливо срещу отражението си. — И той ми повярва.
Не беше разстроена. Усмихваше се. Изглеждаше щастлива. Това го обърка и го възбуди едновременно.
Докато Тери нанасяше грима си, Корт закопчаваше копчетата. Беше стигнал до половината, преди да осъзнае нещо важно.
— Не можеш да носиш сутиен с тази рокля. Гърбът е изрязан твърде ниско.
— Обаче трябва. — Тя се изви и погледна през рамо. — Иначе прозира отпред.
— Дай да видя. — Той постави ръце на раменете й и я обърна с гръб към огледалото. Роклята нямаше голямо деколте, но отпред имаше ромбове от синя органза, които се спускаха в диагонални линии от бюстието до талията. Кожата прозираше през полупрозрачната материя и Корт се улови да търси синините от снощи. — Нараних ли те снощи? Не исках да го направя.
Раменете й се стегнаха под ръцете му за част от секундата.
— Бях малко схваната тази сутрин, защото съм изгубила тренинг. — Тя килна глава на една страна. — Пък и ти ми остави нещо.
— Нещо ли? — Беше много повече от „нещо“ и той не виждаше нищо смешно!
— Много добре знаеш. — Тя прокара пръстите си по шията си и той видя умело нанесеното петно коректор. — Любовно ухапване.
Като тийнейджър. Той срещна очите й в огледалото.
— Снощи ми беше ядосана, но вече не си. — Тя сви рамене. — Какво се промени между тогава и сега?
— Аз, може би. Обмислих някои неща. — Тя сви устни. — Аз съм голямо момиче, Кортланд. Мога да се справя със случилото се.
— Така ли? — Прииска му се да провери това и се пресегна към закопчалката на сутиена й. — А какво ще стане, ако нещата отново излязат извън контрол?
— Ще направя това, което направих снощи. — Усмивката, с която посрещна разкопчаването на сутиена, го възбуди отново. — Освен това по план трябва да се обличам.