Корт изобщо не подозираше какво преживяваше тя заради него. И така щеше да бъде.
— Изглеждаш прекрасно в тази рокля, Тери — каза Елизабет от задната седалка на колата на Корт. Тя полагаше усилия да водят разговор, откакто взеха родителите му от къщата. — Златистокафявото ти отива.
Тери не погледна кадифения тоалет, с който бе заменила синята сатенена рокля. Кадифето винаги я караше да се чувства малко като плюшено мече.
— Благодаря, госпожо Гембъл.
Ресторантът се намираше на един хвърлей от „Джаксън Скуеър“, в един от най-старите исторически райони на Френския квартал. Построена според първоначалния замисъл като малка търговска кантора, дългата тясна сграда беше внимателно реставрирана, за да изглежда така, както е била построена от онзи плантатор през осемнадесети век.
— Репортерите са комари — измърмори Луи, когато Корт спря пред вратата и подаде ключовете на пиколото, който щеше да паркира колата. — Размазваш един, двама други идват на неговото място.
Корт помогна на майка си и на Тери да слязат от колата под светкавиците на камерите и порой от репортерски въпроси. Тери залепи сияеща усмивка на лицето си и провря ръката си в неговата.
— Коя е нещастната дама? — изкрещя нечий глас. — Комисарю, как ги предпочитате — препечени с хрупкава коричка или по оригиналната рецепта? — изграчи друг.
Тери се изкушаваше да им кресне да млъкнат, но се концентрира да държи главата си високо и да не загуби равновесие на токчетата.
Друга двойка пристигна след тях и Корт се обърна.
— Симон и Жак Мавейо, приятели на семейството — прошепна той на Тери, преди да ги поздрави.
Семейство Мавейо подминаха Корт и само кимнаха на Луи и Елизабет, влизайки в ресторанта.
— Приятели на семейството? — промърмори Тери, изумена от демонстрираната грубост.
— Мислех ги за такива. — Корт постави ръката й върху неговата и я въведе в ресторанта.
„Круи на Луи“ беше известен в Ню Орлиънс със своята класическа креолска кухня и автентична атмосфера, за които Луи не жалеше средства. Прекрачването на прага беше като завръщане в миналото и човек се озоваваше в бална зала, където богати мъже с цилиндри и лодени оглеждаха през монокъл дами в разкошни пастелни рокли с богати турнюри, които се носеха като цветни камбани над излъскания с восък паркет.
Тери обичаше да идва тук. Въпреки че нейните предци бяха дошли в Луизиана от Канада, след като са били прогонени от англичаните. Това беше и нейната история.
Всички мебели бяха копия на изискани френски антики — от грандиозните барокови маси до изящно позлатените бели столове с ръчно бродирана дамаска върху облегалките. Огромните гоблени върху стените, подарък от един манастир в Прованс, който семейството на Луи подкрепяше от векове, изобразяваха в подробности богатата история на Франция от римско време до декадентските дворове на последните крале. В наши дни помещенията се осветяваха от старинните газови лампи, превърнати в електрически, а четири огромни кристални полилеи осветяваха гостите.
Влизането им като че ли породи смут, който Тери първоначално си обясни с пристигането на собственика. Луи беше известна и много обичана личност в креолската общност и обичаше вниманието. Дори и сега той правеше неизменните светски обиколки, ръкуваше се с господата и целуваше дамите по бузите, без да сваля едната си ръка от талията на жена си.
Въпреки това стана съвсем ясно, че тези двеста души, които присъстваха на частния прием, не се интересуваха от Луи и Елизабет, а от техния син. Погледите и шепотът по адрес на Корт не изглеждаха никак приятелски.
— Защо всички са ни зяпнали? — попита тихичко Тери.
— Не знам. — Корт се огледа и кимна. — Да поговорим с Андре.
Старецът седеше на една маса с две дами, които като видяха Корт и Тери да се насочват към тях, станаха и си тръгнаха. Тери си напомни да изчака Корт да отмести стола й, преди да седне.
— Мило мое момче — Андре му се усмихна измъчено. — Много съжалявам за това, което се случи. Не допусках, че хората са толкова лековерни.
— Какво се е случило?
Андре го погледна стреснато.
— Искаш да кажеш, че не си гледал репортажа по Канал осем? И как те очерни онази окаяна жена Браун?
В тази ера на видеокамери и цифрови фотоапарати никой нямаше личен живот. Тери си помисли колко десетки автомобила бяха минали покрай нея и Корт снощи и й прилоша.