Дики отиде до вратата и завъртя топката. Вътре беше сумрачно и едва различи облечения в сива туника служител.
— Седни — каза тихо мъжът и посочи висок стол до бюрото. — Казваш се Ричард Джордан, нали?
— Да, господине.
— Номерът ти в класификатора е 600–115. Изпий това, Ричард.
Подаде му пластмасова чаша от бюрото. Течността беше гъста и едва наподобяваше обещания ментов сироп. Дики погълна съдържанието и върна чашата.
Момчето мълчеше и усещаше, че му се приспива, докато мъжът усилено драскаше върху някакъв лист. После служителят погледна часовника си и се изправи само на няколко инча от лицето на Дики. Свали прикачения към туниката си предмет с формата на писалка и го размаха пред очите на момчето.
— Добре. Ела с мен, Ричард.
Заведе Дики в края на стаята, където пред машина с множество скали имаше дървено кресло. На лявата му дръжка бе прикрепен микрофон. Когато момчето седна, откри, че микрофонът е удобно сложен точно пред устата му.
— А сега се отпусни, Ричард. Ще ти бъдат зададени въпроси, после ще трябва да си помислиш. Отговорите съобщавай в микрофона. Останалото е грижа на машината.
— Добре, господине.
— Оставаш сам. Когато се съсредоточиш, просто кажи „Готов съм“.
— Добре, господине.
Мъжът стисна окуражително рамото му и излезе.
Дики каза: „Готов съм“.
Светнаха лампички, чу се шум от въртящ се механизъм. Прозвуча глас:
— Довършете следната поредица: едно, четири, седем, десет…
Господин и госпожа Джордан седяха мълчаливо в гостната.
Беше почти четири, когато телефонът иззвъня. Жената се опита да стигне първа, но мъжът се оказа по-бърз.
— Господин Джордан?
Равен тон. Делови официален глас.
— Да, на телефона.
— Обаждам се от Държавното образователно учреждение. Синът ви Ричард Джордан с номер 600–115 приключи държавния изпит. Съжалявам, но трябва да ви уведомя, че неговият коефициент на интелигентност надхвърля посочения от правителствените разпоредби, правило 84, раздел 5 на Новия кодекс.
В другия край на стаята жената изпищя, без да чува разговора — беше разбрала резултата, изписан върху лицето на мъжа й.
— Можете да уточните и по телефона — безизразно продължи гласът, — дали желаете за тялото да се погрижи администрацията, или ще предпочетете да го погребете лично. Таксата за държавно погребение е десет долара.