— Наистина сме им задължени — рече Саймиън. — Младите мъже като вашия Дейвид направиха най-голямата жертва. Наша задача е да докажем, че не загинаха напразно. Да се заловим за работа и да върнем на тази страна мястото, което заслужава.
Светлите очи на господин Фредерик спряха на лицето на Саймиън и за първи път тази вечер забелязах в тях искра на отвращение.
— Така е — рече той хладно.
Натрупах чиниите на поставката на вътрешния асансьор и дръпнах шнура, с който тръгнаха надолу. Наведох се над шахтата, за да проверя дали са стигнали. Заслушах се в гласовете с надеждата да разбера дали и Алфред не беше вече там. Би трябвало да се е върнал от мястото, към което се отправи с такава скорост. Скоро до ушите ми стигнаха тракането на чинии и прибори, хленчът на Кати и наставленията на госпожа Таунсенд. Най-сетне въжетата потрепнаха и поставката се върна горе, натоварена с плодове, с желирано мляко и карамелен сос.
— В бизнеса в днешно време — взе думата отново Саймиън — най-важното са мащабите. Колкото повече произвеждаш, толкова повече трябва да се разрастваш.
Господин Фредерик кимна.
— Имам няколко наистина добри работници. Чудесни хора. Ако успеем да обучим още…
— Загуба на време. Загуба на пари — отсече Саймиън и удари с длан по масата, от което така подскочих, че едва не изплиска хот купичката карамеления сос, който в този момент наливах.
— Моторизация! Там е бъдещето.
— Имаш предвид конвейерите?
— Накарай бавните да побързат, а припрените да се забавят — смигна той.
— Боя се, че не продавам достатъчно, за да си позволя да въведа поточна линия — обади се господин Фредерик. — Няма толкова много хора във Великобритания, които да могат да си позволят моите коли.
— Точно там е работата. — В резултат на алкохола и възбудата бузите му пламтяха. — Поточните линии водят до по-ниски цени. Ще продаваш повече.
— Поточните линии няма да свалят цените на резервните части.
— Използвай различни части.
— Използвам само най-доброто.
Господин Лъкстън избухна в такъв смях, че по едно време помислих, че никога няма да спре.
— Харесваш ми, Фредерик — пое си той най-сетне дъх. — Ти си истински идеалист. Може да се каже дори перфекционист. — Последната дума бе произнесена с възторг, типичен за чужденец, успял да изрови от паметта си точната дума, чието значение не му е много ясно. — Само че, Фредерик — наведе се напред и устреми дебелия си показалец към своя домакин, — какво искаш? Да правиш коли или да печелиш?
— Не мисля, че… — запримигва смутено господин Фредерик.
— Според мен баща ми искаше да каже, че имате избор — дойде спокойният глас на Теди. До този момент той бе следил размяната на реплики с умерен интерес, но усети, че може би трябва да се намеси, за да внесе малко яснота и спокойствие. — Съществуват два пазара на вашите коли — на избраните неколцина, които могат да си позволят такива автомобили…
— И на амбициозната средна класа — допълни баща му. — Но фабриката е твоя — решенията също. И ти казвам от банкерска гледна точка, че… — Той се облегна назад и разкопча копчето на сакото си, след което въздъхна самодоволно. — Аз за себе си знам към какво да се стремя.
— Средната класа — сбърчи чело господин Фредерик.
От тона му личеше, че говори за хора, за които бе чел само в книгите по социална теория.
— Точно така, средната класа. Малко хора се интересуват от тях, но редиците им се множат непрестанно. Не намерим ли начин да приберем парите им, те ще намерят начин да приберат нашите. А и работниците са достатъчно сериозен проблем.
Фредерик погледна неразбиращо.
— Синдикатите — презрително изсумтя Саймиън. — Убийци на бизнеса. Няма да мирясат, докато не заграбят средствата за производство и не изхвърлят от играта хората като теб.
— Баща ми обрисува доста жива картина — отбеляза Теди със стеснителна усмивка.
— Описвам нещата такива, каквито ги виждам — изсумтя Саймиън.
— А вие? — обърна се Фредерик към Теди. — И вие ли виждате заплаха в работническите съюзи?
— Убеден съм, че с тях може да се постигне разбирателство.
— Глупости — не се съгласи баща му и ливна порядъчна порция десертно вино в устата си. Преглътна и продължи: — Теди е от умерените — с известно пренебрежение обясни той.