Вниманието ни беше насочено към другото голямо събитие. През цялата следваща седмица група неустрашими жени дебаркираха в „Ривъртън“, натоварени с тежката задача да подготвят влизането на Хана в обществото. Януари беше времето на ежегодните балове в провинцията и бе непростима грешка да се забавиш с ангажирането на дата. И така, бе определен денят 20 януари.
Една сутрин в самото начало на новата година поднасях чая на лейди Клементайн и вдовицата лейди Ашбъри в дневната. Бяха се настанили една до друга на канапето с разтворени бележници на коленете.
— Петдесет ми се струва добра бройка — заяви лейди Вайълет. — Няма нищо по-неприятно от малко танцуващи двойки.
— С изключение на тълпа танцуващи двойки — допълни лейди Клементайн. — Не бих казала, че това ще е проблем в наши дни.
Лейди Вайълет се зачете с очевидно неодобрение в списъка пред себе си.
— Какво ще правим, скъпа моя, с този дефицит?
— Лейди Таунсенд ще се справи както винаги — опита се да внесе спокойствие поне по този въпрос лейди Клементайн.
— Нямам предвид храната, Клем, а мъжете. От къде да намерим повече мъже?
Лейди Клементайн се наведе, за да огледа по-добре списъка.
— Това е направо престъпно — поклати глава тя сърдито. — И създава толкова много неудобства. Да изпратиш най-качествените мъже на Англия на гибел в забравените от бога поля на Франция и да оставиш младите дами тук на сухо в ужасен недостиг на партньори за танц. Мен ако питаш, това е заговор. На германците. — Тя ококори очи, изненадана от собственото си разкритие. — Искат да попречат на английския елит да се размножава.
— Сигурно ще се сетиш за още някой, когото можем да поканим, Клем. Известна сватовница си.
— Смятам, че имах невероятен късмет с изнамирането на онзи глупак за Фани — въздъхна лейди Клементайн и разтри с върховете на пръстите врата си. — Бях много разочарована, че Фредерик така и не прояви никакъв интерес. Нещата щяха да са далеч по-прости, ако си бе дал поне малко труд. Наложи се да търся сред най-безнадеждните кандидати.
— Съпругът на моята внучка няма да е от групата на безнадеждните — категорична бе лейди Вайълет. — Бъдещето на нашето семейство зависи от избора на партньор за нея. — Тежка въздишка се откърти от гърдите й, която скоро прерасна в кашлица, разтърсила крехката й фигура.
— Хана ще има повече късмет от горкичката Фани — увери я лейди Клементайн. — За разлика от моята повереница твоята внучка е благословена с ум, красота и чар.
— И с никакво желание да ги използва — допълни лейди Вайълет. — Фредерик разглези тези деца. Даде им прекалено много свобода и твърде малко наставления. Това важи с особена сила за Хана. Истински извор на скандални идеи за независимост е тя.
— Независимост — с истинска погнуса промълви лейди Клементайн.
— Няма никакво желание да бърза с брака си. Заяви ми го, когато бяхме в Лондон.
— Наистина?
— Погледна ме най-спокойно в очите и с влудяваща любезност декларира, че пет пари не дава дали ще е представена в обществото, така че може да си го спестим, ако това ни затруднява.
— Ама че дързост!
Щяло да бъде излишен разход, тъй като нямала никакво намерение да влиза в обществото дори когато остарее. Според нея обществото е… — Лейди Вайълет затвори очи пред изпитанието, което й предстоеше. — Според нея обществото било скучно и ненужно.
— Не може да бъде! — зяпна лейди Клементайн.
— Каза го.
— И какво предлага наместо това? Да остане в дома на баща си и да е вечната стара мома?
Двете жени не можеха да допуснат, че съществува и друга възможност. Раменете на лейди Вайълет се огънаха под тежестта на проблема.
Усетила, че се налага леко повдигане на духа, лейди Клементайн изпъна гръб и потупа ръката на приятелката си.
— Млада е още, Вайълет. Има толкова много време, в което да промени мнението си. — Тя наклони закачливо глава. — Спомням си, че на нейните години и ти имаше някои свободолюбиви идеи. Виждаш, че ги преосмисли с течение на времето. И с Хана ще бъде същото.
— Ще й се наложи.
Доловила нюанс на отчаяние, лейди Клементайн попита:
— Има ли някаква особена причина да се бърза с намирането на съпруг? — Присви очи и повтори: — Има ли?
Лейди Вайълет въздъхна тежко.
— Значи има! — ококори очи лейди Клементайн.
— Причината е във Фредерик и проклетите му автомобили. Тази седмица получих писмо от банката. Пропуска все повече плащания.