— За първи път ли го научаваш? — жадна за информация попита лейди Клементайн. — Боже, боже!
— Мисля, че се е страхувал да ми каже. Знае какво ми е. Ипотекирал е цялото ни бъдеще заради тази своя фабрика. Продал е дори имението в Йоркшър, за да плати данъците върху наследството.
Лейди Клементайн изцъка.
— И го предпочете пред това да продаде фабриката си. Не че е нямало такива предложения.
— И в последно време ли?
— Не, за съжаление — въздъхна лейди Вайълет. — Фредерик е чудесен син, но никак не го бива за бизнесмен. Доколкото разбирам, сега се надява да получи заем от някакъв синдикат, с който го е свързал господин Лъкстън. — Тя поклати печално глава. — Попада от една катастрофа в друга, Клем. Нито за миг не се замисля за задълженията си като носител на титлата. — Тя притисна слепоочия с върховете на пръстите си. И отново въздъхна. — Дори не мога и да го обвиня. Тя не беше предназначена за него. — Последва обичайната тъжна реплика: — Да можеше Джонатан да е тук сега.
— Хайде, хайде — побърза да се включи лейди Клем. — Фредерик ще успее. — Автомобилите стават все по-модерни. Всеки човек, че дори и кучетата искат да карат коли. Онзи ден, докато пресичах Кензингтън Плейс, една едва не ме отнесе.
— Божичко! Пострада ли?
— Не и този път — делово съобщи лейди Клементайн. — Но не вярвам да имам същия късмет следващия. Уверявам те, смъртта няма да е много достойна. Надълго й широко обсъдих с доктор Кармайкъл какви биха били възможните наранявания.
— Ужас! — рече лейди Вайълет и поклати разсеяно глава. — Нямаше да се тревожа ролкова за брака на Хана, ако поне Фредерик бе направил тази стъпка.
— А има ли според теб вероятност за подобно нещо?
— Едва ли. Както знаеш, той не дава признаци, че мисли за следващ брак. Ако питаш мен, не се интересуваше много и от първата си жена. Твърде зает бе с… — Тя хвърли поглед към мен и аз побързах да се наведа над покривката на помощната масичка. — С онази нетърпяща коментар история. — Тя поклати глава и стисна устни. — Не. Ясно е, че няма да има повече синове и е безсмислено да се надяваме.
— Така че Хана остава последната надежда. — Лейди Клементайн отпи от чая си.
— Именно. — За пореден път лейди Вайълет въздъхна тежко и прокара длан по полата си. — Съжалявам, Клем, но причина за лошото ми настроение е настинката. Не мога да се отърва от неприятното предчувствие, което ме е обзело напоследък. Знаеш, че не съм суеверна, но имам странното усещане, че сме… — Тя погледна лейди Клементайн малко смутено. — Може да ми се смееш, но имам чувството, че ни е направена магия.
— О! — Това бе любима тема на лейди Клементайн.
— Нямам нищо конкретно предвид. Просто усещане. — Тя намести шала на раменете си и ми направи впечатление, че още повече е отслабнала. — Въпреки всичко няма да седя и да гледам как това семейство се разпада пред очите ми. Ще се погрижа Хана да се омъжи, и то да се омъжи добре, дори това да е последното, което ще свърша в живота си. За предпочитане е да стане, преди да придружа Джемайма до Америка.
— Ню Йорк… Бях забравила, че ще пътувате. Добре е, че братът на Джемайма предложи тя да отиде при него.
— Така е. Макар че ще ми липсват. Гита толкова много прилича на Джонатан.
— Никога не съм си падала много по бебетата. Цялото, това скимтене и лигавене. — Лейди Клементайн потръпна и гънките на тройната й брадичка се разлюляха. Приглади с ръка разтворените страници на бележника си, почука с молива върху празната страница и попита съвсем делово: — Колко време ни остава да потърсим подходящ съпруг?
— Един месец. Потегляме с кораба на четвърти февруари.
Лейди Клементайн записа датата на празната страница и изведнъж се сепна.
— Вайълет! Хрумна ми една доста добра идея. Казваш, че Хана държи на своята независимост?
При звука на самата дума клепачите на възрастната вдовица трепнаха.
— Да.
— В такъв случай, ако някой й намекне, че единственият път към независимостта е бракът, може би…
— Инат е като баща си — отбеляза лейди Вайълет. — Боя се, че няма да иска да слуша дори.
— Няма да го кажем аз или ти. Но знам човек, който ще го направи. Дори тя… с малко напътствия ще се справи с тази задача.
Няколко дни по-късно, докато съпругът й бе ангажиран с обиколка на гаража на господин Фредерик, Фани отиде да се види с Хана и Емелин във Вишневата стая. Завладяна от идеята за предстоящия бал, Емелин настоя Фани да й покаже някои стъпки. На грамофона бе сложена плоча с валсове и двете се въртяха и подскачаха, кикотейки се. Наложи се да внимавам да не се сблъскам с тях, докато бършех прах и разтребвах стаята.