— Искаш да кажеш, че Тиодор Лъкстън ще бъде тук? — пламна от вълнение лицето на Фани.
— Вълнуващо е, нали? Па смята, че не е редно на бала на Хана да се канят делови познати, но баба настоя.
— Гледай ти — не спираше да се вълнува Фани. — Най-сетне малко разнообразие — изкиска се тя. — И не кой да е, а Тиодор Лъкстън.
— Разбираш ли сега защо трябва да се науча да танцувам?
— Трябваше да помислиш, преди да скочиш върху крака ми.
— Да можеше па да ни изпрати на истински уроци във „Васани“. Никой няма да иска да танцува с мен, като не знам стъпките.
Устните на Фани се изкривиха в подобие на усмивка.
— Със сигурност не си родена танцьорка, Емелин, но няма защо да се тревожиш. Кандидати да танцуват с теб ще има много.
— Мислиш ли? — завъртя се момичето с престорената тревога на човек, свикнал да получава комплименти.
— Всички господа се очаква да поканят поне веднъж дъщерите на своя домакин, дори да са слончета.
Емелин се нацупи.
Набрала смелост от малката си победа, Фани продължи:
— Никога няма да забравя първата танцова вечеринка, на която ме поканиха. Сякаш беше вчера — в гласа й звучеше носталгията на жена, два пъти по-възрастна от нея.
— Предполагам, че с твоята грация и чар — завъртя театрално очи Емелин — кавалерите са чакали на опашка да танцуват с теб.
— Не бих казала. Не бях виждала толкова много възрастни мъже, които да чакат да стъпят върху пръстите на краката ми, за да могат да се върнат при старите си жени и да си поспят. Бях крайно разочарована. Всички блестящи мъже бяха на фронта. Ако не беше бронхитът на Годфри, никога нямаше да се срещнем.
— Беше ли любов от пръв поглед?
Фани сбърчи нос.
— Естествено, че не! На Годфри така му прилоша, че прекара почти цялата вечер в тоалетната. Доколкото си спомням, танцувахме само веднъж, май беше кадрил, като с всяка изминала минута той ставаше все по-зелен и по-зелен. Така и не изкара танца докрай. Тогава много се ядосах. Да не говорим колко се засрамих. След това не го видях месеци наред. Мина близо година, преди да се оженим. — Тя въздъхна и поклати глава. — Най-дългата година в моя живот.
— Защо?
Фани се замисли.
— Понякога си мислех, че след тази вечер животът ми ще се промени.
— А това не се случи, така ли?
— Промени се, но не в смисъла, в който очаквах. Преди това беше истински кошмар. Официално бях възрастен човек, а никъде не можех да отида без лейди Клементайн, без една прашасала стара дама да си вре носа в живота ми. Никога не съм била по-щастлива, откакто Годфри ми предложи. Това си беше сбъдната мечта.
Трудно бе човек да си представи как тумбестият, оплешивяващ и болнав Годфри Викърс е нечия сбъдната мечта.
Емелин сбърчи носле.
— Сериозно ли говориш?
— Хората се държат с теб по съвършено различен начин — започна Фани, впила поглед в гърба на Хана, — когато си омъжена. Достатъчно е да ме представят като госпожа Викърс и всички разбират, че не съм някоя глупачка, а омъжена жена, способна да мисли като възрастна.
Хана не спираше да пише ожесточено.
— Разказах ли ти за медения си месец? — насочи Фани вниманието си отново към по-малката сестра.
— Поне хиляда пъти.
— Флоренция е най-романтичният град, който съм виждала — несмутена от нищо подхвана Фани.
— Той е и единственият град, в който си била извън Англия.
— Всяка вечер след вечеря се разхождахме с Годфри покрай река Арно. Купи ми онази красива огърлица от малко магазинче на Понте Векио. В Италия се чувствах като съвършено друг човек. Направо преобразена. Един ден се качихме на крепостта „Белведере“, откъдето се разкрива страхотна гледка към Тоскана. Такава красота, че сълзи бликнаха от очите ми. Ами художествените галерии! Има да се видят страшно много неща. — Очите й се стрелкаха към писалището, където ръката на Хана не спираше да се движи по листа. — А какви интересни хора срещаш по време на пътуването. На кораба например имаше един тип, който пътуваше за Кайро. Никога няма да се сетиш какво щеше да прави там. Беше тръгнал да търси заровени в земята съкровища. Направо не повярвах на ушите си, когато ни разказа. Излиза, че след смъртта им древните са ги заравяли заедно с накитите им. Стори ми се голямо прахосничество. Доктор Хъмфри обясни, че било свързано с религията им. Чухме невероятни неща. Покани ни да го посетим на разкопките, ако случайно минаваме от там.