Лицето на Саймиън пламна от възмущение.
— Синът ми не е… Никой мъж от семейството не може да бъде обвинен в…
— Разбира се, господин Лъкстън — спокойно отвърна лейди Клементайн, — и добре разбирате, че това не са мои разсъждения. Предавам само мнението на някои дами. Те искат да знаят, че един мъж е наистина мъж. А не само естет. — Тя се усмихна леко и понамести очилата си. — Все едно, проблемът не е кой знае какъв, а и има много време. Той е много млад. Двайсет и пет, нали?
— На трийсет и една е.
— О! Излиза, че не е чак толкова млад. — Лейди Клементайн знаеше кога да остави мълчанието да говори от нейно име. И тя насочи вниманието си към пътеката на сражаващите се.
— Мога да ви уверя, госпожо, че Теди си е съвсем наред — обади се Саймиън. — Харесван е от много жени. Когато се почувства готов, ще си избере съпруга.
— Радвам се да го чуя, господин Лъкстън. — Възрастната жена продължи да гледа напред. Тя вдигна чашата към устните си и добави: — Просто се надявам това време да дойде скоро и той да избере наистина подходящо момиче.
Саймиън повдигна потрепващите си вежди.
— Ние, англичаните, сме големи националисти. Синът ви има толкова много други качества, но в очите на някои, особено сред хората от партията на консерваторите, той е малко нов. Надявам се бъдещата му съпруга да добави в брака им нещо повече, освен своите лични качества.
— Какво би могло да бъде по-важно от честта и личните качества на една жена, лейди Клементайн?
— Нейното име, семейството, възпитанието й — отвърна лейди Клементайн и проследи с внимание как опонентът на Теди го победи с последния си удар. — В новия свят тези неща се пропускат, но за Англия са от голямо значение.
— Успоредно с чистотата на момичето, естествено — рече Саймиън.
— Разбира се.
— И с почтителното отношение.
— Със сигурност — вече не чак толкова уверено се съгласи тя.
— Никоя от тези модерни жени не е за моя син, лейди Клементайн — заяви Саймиън и облиза устни. — Мъжете Лъкстън обичат жените ни да знаят кой е шефът.
— Много добре разбирам, господин Лъкстън.
Саймиън аплодира края на играта.
— Да знаеше само човек къде да намери такава млада жена!
Без да откъсва очи от спортното поле, лейди Клементайн заяви:
— Не мислите ли, господин Лъкстън, че много често, когато търсим нещо, не забелязваме, че то е пред очите ни?
— Така е, лейди Клементайн, така е — със стиснати устни се съгласи Саймиън.
Нямаше нужда от моята помощ по време на вечерята, така че не се срещнах нито с Теди, нито с баща му до края на този петъчен ден. Нанси ни каза, че ги заварила в разгорещен разговор в един от коридорите късно вечерта, но не стана ясно за какво са спорели. Когато в събота сутринта отидох да проверя огъня в дневната, Теди четеше сутрешния вестник в обичайното си ведро настроение и едва прикриваше колко се забавлява от неодобрението на лейди Клементайн на украсата с цветя. Току-що от Брейнтрий бяха пристигнали разкошни рози, а тя бе поръчала гергини. Беше много разочарована.
— Ей, ти — обърна се тя към мен и чукна с пръст стъблото на една от розите, — иди да повикаш госпожица Хартфорд. Трябва да ги види.
— Мисля, че госпожицата се готвеше за езда тази сутрин, лейди Клементайн.
— Изобщо не ме интересува какви намерения е имала и дали ще участва в национално надбягване. Проблемът с цветята налага нейното присъствие.
И така, докато другите млади дами още закусваха по леглата си, Хана бе повикана в дневната. Само преди час й бях помогнала да облече костюма за езда и сега имаше вид на хваната в капан лисица, готова да избяга при първа възможност. И докато лейди Клементайн фучеше възмутено, Хана, която изобщо не проумяваше с какво розите са по-лош избор от гергините, час по час поглеждаше към часовника.
— Какво можем да направим? — стигна до края на речта си лейди Клементайн. — Вече е късно да поръчваме нови.
Хана стисна устни, премигна и се включи в разговора.
— Мисля, че ще се наложи да се задоволим с това, което имаме — заяви тя с иронично примирение.
— Можеш ли да го приемеш?
— Щом се налага — въздъхна тя с престорено нежелание. — А сега, ако това е всичко…
— Ела с мен горе — прекъсна я лейди Клементайн. — Ще ти покажа колко ужасно изглеждат в балната зала. Направо няма да повярваш…