Видях се с майка ми седмицата преди сватбата. На тръгване тя ми връчи малък пакет — шал, който бе плела преди години, и бурканче с игли и конци, за да не забравя уменията си. Когато й благодарих, тя само сви рамене и заяви, че на нея вече не й били нужни, тъй като пръстите й били така сковани, че нищо не можела да върши с тях. При последното ми посещение ми зададе въпроси, свързани със сватбата и фабриката на господин Фредерик, както и за смъртта на лейди Вайълет. Изненада ме лекотата, с която посрещна загубата на предишната си господарка. Напоследък бях осъзнала, че е била щастлива, докато е работела в имението, и въпреки това дори не се натъжи, когато й разказах за последните часове на възрастната жена. Кимаше бавно, но лицето й бе напълно безизразно.
По онова време и през ум не ми минаваше да разпитвам, защото мислите ми бяха ангажирани единствено с предстоящия ми живот в Лондон.
Далечни удари на барабани. Чуваш ли ги? А не остана много да чакаш. Да не би да са плод на фантазиите ми?
Беше търпелив. Ако използвам думите на Хана, предстои Роби Хънтър да се завърне на сцената. Знаеше, че ще се случи, естествено, защото той има своята роля в тази игра. Това не е приказка или любовна история.
Сватбата не отбеляза щастливия край на тази история. Тя сложи началото на нови събития, на нова глава.
В единия край на Лондон Роби Хънтър се събужда. Отърсва се от кошмарите и изважда малък пакет. Държи го в джоба на ризата си от времето на войната. Бе дал обещание на умиращ свой приятел да го предаде.
Част 3
Пазар на недвижими имоти
„Таймс 6 юни 1919 г.
Имот на лорд Съдърланд
Основната сделка тази седмица бе осъществена от господата Мабет и Едж, както бе съобщено вчера в «Таймс». Става дума за Хабърдийн Хаус, наследствения дом на лорд Съдърланд. Домът на Гросвенър Скуеър номер седемнайсет бе продаден на банкера господин С. Лъкстън и ще бъде обитаван от господин Т. Лъкстън и младата му съпруга, почитаемата Хана Хартфорд, най-голямата дъщеря на лорд Ашбъри.
Господин Т. Лъкстън и почитаемата Х. Хартфорд сключиха брак в семейния дом на младоженката — имението «Ривъртън» край село Сафрън Грийн, през май и сега са на сватбено пътешествие във Франция. Хабърдийн Хаус ще бъде преименувано на Лъкстън Хаус при завръщането им следващия месец.
Господин Т. Лъкстън е кандидат за Парламента от партията на торите като представител на Марсдън, Източен Лондон. Изборите за овакантеното място ще се проведат през месец ноември.“
Лов на пеперуди
Докараха ни на пролетния панаир с микробус. Бяхме осмина: шестима обитатели, Силвия и една сестра, чието име не помня. Младо момиче с тънка плитка, проточила се на гърба й чак до кръста. Предполагам, си мислят, че е добре да ни извеждат. Макар че не знам какво му е хубавото да ти заменят удобствата с едно разкаляно сборище с палатки, където се продават сладкиши, играчки и сапуни. Щях да съм си много добре у дома, далеч от тази блъсканица.
Зад кметството, както всяка година, е изградена импровизирана сцена, а пред нея са пластмасовите бели столове за зрителите. Останалите обитатели и момичето с плитката стоят отпред и следят как един мъж вади номерирани топчета за пинг-понг от метална кофа, но аз предпочитам да седя тук до паметника. Днес се чувствам особено. Сигурно е от жегата. Цяла сутрин не можах да се отърся от това странно, мъгляво усещане. Мислите ми се губят. Изникват бързо, съвсем подредени, после ми се изплъзват, преди да успея да ги задържа. Като лов на пеперуди. Това ме притеснява. Дразни ме.
Чаша чай ще ми дойде добре.
Къде ли е Силвия? Каза ли ми къде отива? Беше тук само допреди миг, канеше се да пуши. Пак разправяше за приятеля си и плановете им да живеят заедно. Някога бих определила такова извънбрачно съжителство като неприлично, но времето има свойството да променя отношението ни към повечето неща.
Слънцето пари поразголените ми крака. Мисля си да ги дръпна под сянката, но едно неустоимо мазохистично чувство на отегчение ме подтиква да ги оставя където са. По-късно Силвия ще види червените петна и ще разбере колко дълго ме е оставила сама.