— А пък аз си мислех, че трудно се намират прислужници! — каза тя. — Е, честито. Не са познали, че ще се завирам из чужди мръсни къщи за нищожни пари!
Избута ме да мине и повлече куфара си нагоре по стълбите. Накрая се обърна и изкрещя:
— Кажи довиждане, Изи Батърфилд. Бонжур, мадмоазел Изабел! — Изсмя се отново, артистично заметна полата си и тръгна. Не успях да отговоря. Да обясня, че съм лична камериерка. А не някаква домашна прислужница.
Почуках на все още открехнатата врата. Отговор не последва, но влязох. Из къщата се носеше познатата миризма на пчелен восък (макар и не на „Стъбинс и Ко“) и на картофи, но се долавяше и още една, не точно неприятна, ала съвсем чужда.
Мъжът седеше на масата. Мършава жена зад него бе отпуснала длани на раменете му — кокалести, със зачервени, разранени кожички около ноктите. Обърнаха се към мен едновременно. Жената имаше голяма, черна бенка под лявото око.
— Добър ден — казах. — Аз…
— Добър ли? — отговори мъжът. — Това е третата прислужница, която напуска през последните няколко седмици, след два часа ще имаме тържество, а вие ми разправяте, че денят бил добър.
— Недей така — каза жената и стисна устни. — Нахалница беше тази Изи. Гадателка ми била. Ако тя има дарба, аз съм Савската царица! Ще свърши в ръцете на някой недоволен клиент. Помни ми думата!
Нещо в начина, по който го каза, в жестоката усмивка, в едва сдържаното злорадство в гласа й ме накара да потръпна. Обзе ме желание да се обърна и да си тръгна, но си спомних за съвета на господин Хамилтън, че ако искам да продължа, трябва да започна. Покашлях се и казах спокойно, колкото беше възможно:
— Казвам се Грейс Рийвс.
Те ме погледнаха еднакво объркани.
— Личната камериерка на госпожата.
Жената се изправи в целия си ръст, присви очи и каза:
— Господарката никога не е споменавала за нова камериерка.
Бях стъписана.
— Не е ли? — започнах да заеквам, без да искам. — Аз… Сигурна съм, че написа инструкции от Париж. Лично изпратих писмото.
— Париж? — те се спогледаха.
Тогава мъжът явно нещо си спомни. Кимна бързо няколко пъти и отмести ръцете на жената от раменете си.
— Разбира се — каза той. — Очаквахме ви. Аз съм господин Бойл, икономът тук, на седемнайсети номер, а това е госпожа Тибит.
Кимнах, все още объркана.
— Приятно ми е. — Двамата продължиха да ме гледат, така че започнах да се чудя дали бяха еднакво глупави. — Доста съм уморена от пътуването — съобщих бавно. — Ще бъдете ли така любезни да повикате някоя от прислужниците да ме заведе до стаята ми?
Госпожа Тибит изсумтя, така че кожата около бенката й завибрира, после се опъна.
— Няма повече прислужници. Още не. Господарката… тоест госпожа Естела Лъкстън не успя да намери такава, която да се задържи.
— Да — обади се господин Бойл със стиснати устни, бледи като лицето му. — А за тази вечер имаме предвидено тържество. Ще се наложи всички да се включат. Госпожица Дебора няма да търпи неуредици.
Госпожица Дебора? Коя беше госпожица Дебора? Смръщих вежди.
— Моята господарка, новата госпожа Лъкстън, не ми е споменавала за тържество.
— Не — продължи госпожа Тибит, — не би го споменала, нали? Това е изненада. Да приветстваме господин и госпожа Лъкстън със завръщането им от сватбеното пътешествие. Госпожица Дебора и майка й го замислят от седмици.
Тържеството беше във вихъра си, когато пристигна колата на Теди и Хана. Господин Бойл даде инструкции да ги посрещна на входа и да ги въведа в балната зала. Това обичайно било задължение на иконома, обясни той, но госпожица Дебора му дала задачи, който налагали да присъства другаде.
Отворих вратата и те влязоха. Теди сияещ, Хана изтощена, както можеше да се очаква след посещение при Саймиън и Естела.
— Човек убивам за чаша чай — въздъхна тя.
— Не бързай толкова, скъпа — усмихна се Теди. Подаде ми палтото си и целуна лекичко Хана по бузата. Тя трепна едва забележимо, както винаги.
— Първо имам една изненада — продължи той, докато вървеше и доволно потриваше ръце. Хана го наблюдаваше как се отдалечава, после вдигна очи, за да огледа входното антре: с наскоро боядисаните му в жълто стени, доста грозния модерен полилей над стълбите, палмите с надвиснали над низовете декоративни лампички листа.