Накрая така се оклюма, че пропусна момента. Не разбра, че Емелин е пристигнала, докато Бойл не почука на вратата.
— Госпожица Емелин е тук, госпожо — съобщи той.
Хана скочи, когато икономът въведе Емелин.
— Най-сетне! — възкликна тя възторжено и прегърна силно сестра си. — Мислех, че няма да дойдеш. — Отстъпи назад и се обърна към мен: — Виж, Грейс, не е ли красива?
Емелин се усмихна накриво и после бързо нацупи устни. Въпреки изражението си, или може би тъкмо заради него, изглеждаше красива. Бе се източила и отслабнала, а промененото й лице привличаше погледите с налетите си устни и големите кръгли очи. Беше си изработила маниер на отегчена небрежност, перфектно подхождащ на нейната възраст и на епохата.
— Ела, седни! — поведе я Хана към канапето. — Ще поръчам да ни донесат чай.
Емелин се стовари в единия ъгъл и щом Хана се обърна, приглади полата си. Беше с обикновена рокля от миналия сезон; някой се бе опитвал да я преработи, за да изглежда по-нова и по-дамска, но все още личаха издайническите белези на предишната кройка. Когато Хана се завъртя към нея, Емелин спря да я приглажда и заоглежда стаята с престорена небрежност.
Хана се засмя.
— О, това е последна мода. Елзи де Улф избра всичко. Грозно е, нали?
Емелин повдигна вежди и кимна бавно.
Хана седна до нея.
— Радвам се, че те виждам — каза тя. — Тази седмица можем да правим всичко каквото поискаш. — Да отидем в „Гънтърс“ на чай и орехов сладкиш, да гледаме спектакъл.
Емелин повдигна рамене, но забелязах, че пръстите й продължаваха да човъркат по полата.
— Можем да посетим музея — продължи Хана. — Или да разгледаме „Селфриджис“. — Поколеба се. Емелин кимаше уклончиво. Хана се засмя несигурно. — Чуй ме само! — каза тя. — Едва си пристигнала, а аз вече планирам седмицата. Не ти позволих да кажеш и една дума. Дори не те попитах как си.
Емелин погледна Хана.
— Харесва ми роклята ти — накрая се обади тя, после стисна устни, сякаш бе нарушила някакво решение.
Беше ред на Хана да повдигне рамене.
— О, имам цял гардероб. Теди ми ги носи от чужбина. Според него една нова рокля компенсира това, че не съм пътувала. За какво друго ходи една жена в чужбина, ако не да си купува рокли? Така че гардеробът ми е пълен, а няма къде да… — Опомни се, спря и сдържа усмивката си. — На мен са ми много. — Тя небрежно погледна Емелин. — Дали не би искала да ги видиш? Може нещо да ти хареса. Ще ми направиш услуга, като ми помогнеш да освободя малко пространство.
Емелин бързо вдигна очи и не можа да прикрие вълнението си.
— Бих могла. Ако това ще помогне.
Хана добави десет рокли от Париж към гардероба на Емелин, а на мен ми поръча да направя корекциите по дрехите, които Емелин бе донесла със себе си. Докато разпарях небрежните бодове на Нанси, налегна ме носталгия по „Ривъртън“. Надявах се, че няма да приеме моите корекции за лична обида.
След това отношенията между сестрите се подобриха: недоволството на Емелин изчезна и до края на седмицата нещата станаха такива, каквито винаги са били. Те отново бяха добри приятелки, щастливи, че са възстановили старите си отношения. Аз също изпитах облекчение: напоследък Хана беше твърде мрачна. Надявах се доброто настроение да продължи и по-нататък.
През последния ден от гостуването на Емелин заедно с Хана седяха в двата края на канапето в дневната и чакаха да пристигне автомобилът от „Ривъртън“. Дебора, на път за съвещание в редакцията, приседна на бюрото с гръб към тях, за да нахвърля набързо съболезнователно писмо за своя починала приятелка.
Емелин, облегнала се удобно, въздъхна някак замечтано:
— Бих могла да пия чай при „Гънтърс“ всеки ден, а ореховият сладкиш никога няма да ми омръзне.
— Ще ти омръзне, като ти изчезне тънката талийка — обади се Дебора, докато дращеше с писеца по листа хартия. — Миг удоволствие и гледай после какво става.
Емелин запърха с мигли към Хана, която едва сдържаше смеха си.
— Сигурна ли си, че не искаш да остана? — попита Емелин. — Наистина за мен не е проблем.
— Съмнявам се, че татко ще одобри това.
— Ами! — продължи Емелин. — Хич няма да го е грижа. — Тя наклони глава. — Бих могла да си живея съвсем удобно в дрешника ти. Дори няма да разбереш, че съм тук.