Хана се престори, че обмисля думите й.
— Много ще скучаеш без мен — добави Емелин.
— Знам — отговори Хана и изимитира припадък. — С какво ще се утешавам?
Сестра й се разсмя и я замери с възглавничка.
Хана я улови и за момент започна да оправя ресните й. С очи, все още вперени във възглавничката, тя каза:
— Относно татко, Ем… Той… Как е той?
Знаех, че обтегнатите отношения с баща й тревожеха Хана. Много пъти бях намирала започнати писма в писалището й, но нито едно не беше пуснато.
— Татко си е татко — сви рамене Емелин. — Все същият.
— О… — продължи Хана с нещастен вид. — Добре. Не съм получавала новини от него.
— Не — отвърна Емелин и се прозина. — Е, знаеш какъв е, като си науми нещо.
— Така е — съгласи се Хана. — И все пак си мислех… — Гласът й притрепери и за момент и двете замълчаха. Макар че Дебора бе обърнала гръб, виждах как е наострила уши като немска овчарка, за да чуе клюката. Хана също беше забелязала, защото се изправи и с преднамерена жизнерадост смени темата.
— Не знам дали ти споменах, Ем — намислила съм да се захвана малко с работа, като си заминеш.
— Работа? — попита Емелин. — В магазин за дрехи?
Сега и Дебора се разсмя. Тя запечата плика и се завъртя на стола си. Спря да се смее, когато видя изражението на Хана.
— Сериозно ли говориш?
— О, Хана обикновено говори сериозно — обади се Емелин.
— Когато бяхме на Оксфорд Стрийт онзи ден — каза Хана на Емелин, — докато ти беше на фризьор, видях една малка печатница — „Блаксланд“, на чийто прозорец имаше обява. Търсят редактори. — Тя повдигна рамене. — Обичам да чета, интересувам се от политика, граматиката и правописът ми са над средното ниво…
— Не ставай смешна, скъпа — подхвърли Дебора и ми подаде писмото си. — Погрижи се да тръгне със сутрешната поща. — После се обърна към Хана: — Никога не биха те взели.
— Вече го направиха — отговори Хана. — Веднага подадох молба. Собственикът каза, че се нуждае спешно от човек.
Дебора рязко си пое дъх, разтегна устни в лека усмивка.
— Но сигурно разбираш, че и дума не може да става.
— За какво? — попита Емелин, като се преструваше, че не разбира.
— За правилния избор — каза Дебора.
— Не съм знаела, че има дума за правилен избор — продължи Емелин. Тя се разсмя. — Какъв е отговорът?
Дебора си пое дъх, ноздрите й се свиха.
— „Блаксланд“? — с писклив глас се обърна тя към Хана. — Не са ли те онова издателство, което бълва гадните памфлетчета, които войниците раздават по ъглите на улиците? — Присви очи. — Брат ми ще припадне.
— Не мисля така — отговори Хана. — Теди често е изразявал съчувствие към безработните.
Дебора рязко се облещи: като изненадан хищник, проявил краткотраен интерес към плячката си.
— Не си чула правилно, скъпа — каза тя. — Тидълс просто се старае да не настройва срещу себе си бъдещите си избиратели. Освен това… — Тя се изправи победоносно пред огледалото над камината и забучи една игла в шапката си — … съчувствие или не, не мисля, че ще му е много приятно да научи, че си обединила сили с хората, отпечатали отвратителните статии, които го провалиха на изборите.
Хана зяпна — не се бе сетила. Тя погледна Емелин, която съчувствено повдигна рамене. Дебора видя реакциите им в огледалото, потисна усмивката си и се обърна към Хана, като зацъка разочаровано.
— Скъпа, каква ужасна липса на лоялност!
Хана бавно изпусна дъха си.
Дебора поклати глава.
— Това ще убие бедния стар Тидълс, като разбере. Ще го убие.
— Тогава не му казвай — обади се Хана.
— Познаваш ме, аз съм самата дискретност — каза тя. — Но забравяш за стотиците други хора, които нямат моите скрупули. Те ще са изключително щастливи да го разгласят, когато видят името ти, неговото име, върху тази пропаганда.
— Ще им съобщя, че се отказвам — промълви Хана. Остави настрани възглавничката. — Но имам намерение да си потърся нещо друго. Нещо по-подходящо.
— Скъпо дете — засмя се Дебора, — избий си го от главата. Няма подходяща работа за теб. Искам да кажа, как ли би се гледало на това? Жената на Теди да работи? Какво биха казали хората?
— Ти работиш — отбеляза Емелин с иронично притворени клепачи.
— Различно е, скъпа — отговори Дебора, без да губи темпо. — Още не съм срещнала моя Теди. На секундата бих се отказала от всичко това заради подходящия човек.