Фани кимна, но не можа да отговори, защото устата й бе пълна с пандишпан.
— Жена, омъжена от дълго време, без деца — упорстваше лейди Клементайн. — Хората започват да говорят.
— Сигурна съм, че си права — каза Хана. — Но всъщност няма причина да говорят. — Каза го така непринудено, че потръпнах. Много трудно се долавяха признаци на вътрешна борба. Хана не се хващаше на думите им и това предизвикваше още злостни доводи.
Лейди Клементайн се спогледа с Фани, която повдигна вежди.
— Да няма някакъв проблем? Долу?
Първо си помислих, че говори за липсващата прислуга; разбрах думите й чак когато Фани преглътна сладкиша и добави настървено:
— Можеш да посетиш някой лекар. Дамски лекар.
Нямаше какво да отговори на това. Е, имаше, разбира се. Можеше да им каже да си гледат работата, и някога сигурно щеше да го направи, но времето я притискаше. Затова замълча. Само им се усмихна и мислено си пожела да си вървят.
Когато си заминаха, Хана се тръшна на дивана.
— Най-после — каза тя. — Мислех, че никога няма да си тръгнат. — Наблюдаваше ме как слагам последните чаши върху таблата. — Съжалявам, че трябва да вършиш това, Грейс.
— Няма нищо, госпожо — отговорих аз. — Сигурна съм, че няма да е задълго.
— Въпреки това — каза Хана. — Ти си лична камериерка. Ще говоря с Бойл да намери някой.
Продължих да събирам лъжичките.
Хана все още ме наблюдаваше.
— Можеш ли да пазиш тайна, Грейс?
— Знаете, че мога, госпожо.
Тя измъкна парче сгънат вестник от колана на полата си, отвори го и го приглади с ръка.
— Намерих това на гърба на един от вестниците на Бойл. — Подаде ми го.
Гадателка — пишеше там. — Известна спиритистка. Контактува с мъртвите. Научете бъдещето си.
Моментално й го върнах и избърсах ръцете си в престилката. В сутерена бях чула да говорят за такива неща. Това бе новата мания, следствие от всеобщата скръб. В онези дни всеки, загубил си обичани хора, се нуждаеше да чуе нещо утешително.
— Имам среща днес следобед — каза Хана.
Не знаех какво да отвърна. Искаше ми се да не ми беше казвала. Въздъхнах.
— Ако не възразявате, госпожо. Не вярвам на сеанси и други тям подобни.
— Така ли, Грейс? — изненада се Хана. — Мислех те за по-разкрепостена от всички останали. Знаеш ли, че сър Артър Конан Дойл вярва в тези неща? Той редовно контактувал със сина си Кингсли. Дори провеждал сеанси в дома си.
Тя не знаеше, че вече не бях пристрастена към Шерлок Холмс. В Лондон бях открила Агата Кристи.
— Не е заради това, госпожо — побързах да отвърна. — Не е, защото не вярвам.
— Така ли?
— Не, госпожо. Вярвам. Тъкмо там е проблемът. Но не е нормално. Мъртвите… опасно е да се бъркаме.
Тя повдигна вежди, като обмисляше думите ми.
— Опасно…
Оказа се грешен подход. Като споменах за опасност, само засилих интереса й още повече.
— Ще дойда с вас, госпожо — казах.
Не бе очаквала това. Не беше сигурна дали е ядосана или трогната. Накрая беше и двете.
— Не — каза тя много строго. — Няма да е необходимо. Ще се справя добре и сама. — После тонът й се смекчи: — Днес е свободният ти следобед, нали? Сигурно си планирала нещо приятно? Нещо по-подходящо от това да ме придружаваш?
Не отговорих. Плановете ми бяха тайна. След дълга размяна на писма Алфред най-сетне бе предложил да се срещнем в Лондон. Месеците, които прекарах далеч от „Ривъртън“, ме бяха направили по-самотна от очакваното. Въпреки подробните инструкции на господин Хамилтън открих, че да бъда лична камериерка означаваше да имам притеснения, каквито не бях очаквала, особено след като Хана не се оказа особено щастлива младоженка. А страстта на госпожа Тибит да създава проблеми гарантираше, че никой от персонала няма да свали защитата си и да изгради приятелски отношения. За пръв път през живота си се чувствах изолирана. И макар много да внимавах да не схвана погрешно вниманието на Алфред (тъй като вече веднъж се бях опарила), открих, че копнея да го видя.
Независимо от това онзи следобед проследих Хана. Срещата ми с Алфред щеше да е по-късно вечерта; ако бях достатъчно бърза, щях да имам време да се уверя, че тя пристига и после си тръгва в добро състояние. Бях чувала много истории за спиритисти, за да знам, че така трябва. Братовчедът на госпожа Тибит бил обсебен от духове, според думите й, а господин Бойл познаваше един човек, чиято съпруга била ограбена и заклана.