— Не. — Много от нещата се изясниха по-късно, разбира се. Четях за това във вестниците като всички други. Посещения в Германия, срещи с Хитлер. Никога не съм вярвала на най-тежките обвинения. Те бяха виновни само заради възхищението си от способността на Хитлер да мобилизира работническите класи и да развие индустрията. Няма значение, че беше с цената на робски труд. Малко хора знаеха това тогава. Тепърва историята щеше да доказва, че Хитлер е луд.
— Срещата през 1936-а с германския посланик?
— Тогава вече не работех за тях. Напуснах десет години по-рано.
Той спира; разочарован е, както си мислех, че ще стане. Поредицата му от въпроси бе несправедливо прекъсната. После въодушевлението му се възвръща за малко.
— 1926-а?
— 1925-а.
— Значи трябва да сте били там, когато онзи човек — поетът, как ли се казваше, се е самоубил?
Става ми топло от светлината. Уморена съм. Сърцето ми леко прескача. Или нещо вътре в него прескача — някоя артерия толкова е изтъняла, че парче от нея се откъсва и се носи наоколо, изгубено сред потока на кръвта ми.
— Да — чувам се да отговарям.
Това е известна утеха.
— Добре. Можем ли да говорим по този въпрос?
Вече чувам сърцето си. То помпа мокро, неохотно.
— Грейс?
— Много е бледа.
Главата ми олеква. Толкова съм уморена.
— Доктор Брадли?
— Грейс? Грейс!
Фучи като вятър през тунел, гневен вятър, който влачи след себе си лятна буря, се втурва към мен, все по-бързо и по-бързо. Това е моето минало, което идва за мен. То е навсякъде — в ушите ми, зад очите ми, притиска ребрата ми…
— Повикайте лекар. Някой да повика линейка!
Освобождаване. Разграждане. Милион мънички частици изпадат през фунията на времето.
— Грейс? Тя е добре. Ще се оправиш, Грейс, чуваш ли?
Конски тропот по калдъръм, коли с чужди имена, разносвачи на велосипеди, гувернантки с колички, въжета за скачане, игра на дама, Грета Гарбо, първият диксиленд джаз бенд, Бий Джаксън, чарлстонът, Шанел номер 5, „Тайнствената афера в Стайлс“, Ф. Скот Фицджералд…
— Грейс!
Името ми?
— Грейс?
Силвия? Хана?
— Току-що припадна. Седеше там и…
— Отстранете се, госпожо. Да я внесем вътре. — Нов глас. Затръшване на врата.
Сирена.
Суматоха.
— Грейс… — това е Силвия. — Дръж се, чуваш ли? С теб съм… Отиваме си вкъщи… Само се дръж…
Да се държа? А… писмото, разбира се. В ръката ми е. Хана ме чака да й занеса писмото. Улицата е заледена и завалява сняг.
До дъното
Студена зима е и аз тичам. Усещам кръвта — гъста и топла — във вените си; пулсира ускорено под измръзналото ми лице. Леденият въздух опъва кожата по скулите ми, сякаш е омаляла и я разпъват на рамка. На куки, както би казала Нанси.
Здраво стискам писмото. То е малко. Пликът е белязан, там, където палецът на изпращача е размазал още мокрото мастило. Напечатано е току-що.
От един следовател е. Истински детектив с агенция на Съри Стрийт, секретарка до вратата и пишеща машина на бюрото. Изпратена съм да го взема лично, тъй като съдържа — ако имаме късмет — взривоопасна информация, която ще е рисковано да се предава по пощата или по телефона. Надяваме се, че писмото посочва местонахождението на Емелин, която изчезна. Това може да се превърне в скандал и аз съм сред малцината, на които тази тайна е поверена.
Телефонното обаждане дойде от „Ривъртън“ преди три дни. Емелин щяла да прекара уикенда с приятелско семейство в имение в Оксфордшър. Тя им се изплъзнала, когато отишли до града на църква. Чакала я кола. Всичко било планирано. Говори се, че имало замесен мъж.
Радвам се за писмото — знам колко е важно да намерим Емелин, но се вълнувам и по друга причина. Довечера имам среща с Алфред. Това ще е за пръв път от онази мъглива вечер преди много месеци, когато ми даде адреса на Луси Старлинг, каза ми, че се тревожи за мен и по-късно същата вечер ме изпрати до вратата. През следващите месеци си разменяхме многообещаващи писма (с повече чувства) и сега най-сетне щяхме отново да се видим. Истинска среща. Алфред ще дойде до Лондон. От спестената си заплата е купил два билета за „Принцеса Ида“. Театрална постановка. Първата за мен. Виждала съм обяви, когато съм минавала по „Хеймаркет“ по заръки на Хана или в свободния си ден, но никога не съм гледала представление.