— Може да почакате вътре, ако искате.
Хана ме поглежда. Повдигам безпомощно рамене и тръгваме навътре след жената.
Превежда ни през коридора, нагоре по стълбите, до малка стая с разхвърляно двойно легло в средата. Завесите са спуснати, така че не влиза дневна светлина. Вместо това светят три лампи, върху чиито абажури са метнати червени копринени шалове.
До една от стените има стол, а на стола чанта, която разпознаваме, че е на Емелин. На едно от нощните шкафчета има мъжки принадлежности за лула.
— О, Емелин… — започва Хана и не успява да продължи.
— Искате ли чаша вода, госпожо? — питам аз.
Тя тутакси кимва.
— Да…
Не си представям да сляза долу, за да търся кухня. Жената, която ни въведе, бе изчезнала и аз не знам какво може да се крие зад затворената врата. Вместо това откривам малка баня в коридора. Етажерката е покрита с четки, моливи за грим, пудри и изкуствени мигли. Единствената чаша е тежка халба, в която има колекция от засъхнали концентрични кръгове. Опитвам се да я измия, но петната остават. Връщам се при Хана с празни ръце.
— Съжалявам, госпожо…
Тя ме поглежда. Поема дълбоко въздух.
— Грейс — казва тя, — не искам да те шокирам. Но мисля, че Емелин сигурно живее с някой мъж.
— Да, госпожо — казвам аз, като внимавам да не дам израз на ужаса си, за да не подклаждам и нейния. — Така изглежда.
Вратата рязко се отваря и ние се извъртаме. На входа стои Емелин. Аз съм поразена. Русата й коса закрива страните й и е подредена във високи букли отгоре, а дългите черни мигли правят лицето й неестествено голямо.
Устните й са в яркочервено и е облечена в копринен халат, като онази жена. Правеше се на голяма, но изглеждаше още по-млада. Заради лицето е, предполагам, нещо в изражението. Не се държи като възрастна: истински шокирана е и не може да го скрие.
— Какво правите тук? — пита тя.
— Слава богу! — въздъхва с облекчение Хана и се втурва към сестра си.
— Какво правите тук? — отново пита Емелин. Вече се е овладяла, вместо широко отворените очи виждаме спуснати клепки, а малкото кръгло „о“ на устните й показва цупене.
— Дойдохме за теб — отговаря Хана. — Побързай, облечи се, за да тръгваме.
Емелин се отправя с бавни крачки към тоалетката и се отпуска на стола. Опитва се да измъкне цигара от смачкания пакет и се намръщва, когато тя се заклещва. После я запалва.
— Никъде не тръгвам. Не можеш да ме накараш — заявява тя, след като изпуска струйка дим.
Хана я сграбчва за ръката и я изправя на крака.
— Тръгваш и мога. Отиваме си вкъщи.
— Сега това е моят дом — казва Емелин и се отскубва. — Аз съм актриса. Ще стана звезда. Филип казва, че имам външни данни.
— Сигурна съм, че казва така — отвръща мрачно Хана.
— Грейс, събери багажа на Емелин, докато аз й помогна да се облече.
Хана развързва халата на Емелин и двете зяпваме. Отдолу е по бельо, прозрачно. Розовите зърна на гърдите й се виждат през черна дантела.
— Емелин! — извиква Хана, а аз бързо се обръщам към куфара. — В какъв филм се снимаш?
— Любовна история — отговаря Емелин, загръща се отново и дръпва от цигарата.
Хана закрива устата си с ръка и ме поглежда — с облещени сини очи, пълни с ужас, тревога и гняв. Положението е много по-зле, отколкото някоя от нас си е представяла. И двете онемяваме. Подавам една от роклите. Хана й я прехвърля.
— Обличай се — успява да каже тя. — Просто се облечи!
Отвън се чува шум от тежки стъпки по стълбите и изведнъж на вратата се появява мъж — нисък, с мустаци, набит и мургав, с нагла, ленива арогантност. Изглежда като добре охранен и хубаво напечен от слънцето гущер. Носи костюм с шарена жилетка — в жълто и златисто, — в стила на западналото охолство на къщата. Сив пушек се носи от пурата в червените му устни.
— Филип! — обявява триумфално Емелин и се освобождава от Хана.
— Какво е това? — пита той със силния си френски акцент. Очевидно пурата не му пречи да говори. — Какво си мислите, че правите? — пита той Хана, застава от страната на Емелин и я хваща собственически за ръка.
— Отвеждам я вкъщи — казва Хана.
— И коя сте вие? — пита Филип, като оглежда Хана от горе до долу.
— Сестра й.
Като че ли му става приятно. Сяда на края на леглото и придърпва Емелин до себе си, като не сваля очи от Хана.