Благодаря й за любезните думи, но й казвам, че си знам мястото и знам къде принадлежа. При кого и на кого.
Няколко седмици по-късно, у дома, на номер седемнайсет, Хана разбира за госпожа Пембъртън-Браун. Една сутрин ме вика в салона и с влизането си разбирам, че не е в настроение, макар да не знам още причината. Тя крачи напред-назад.
— Можеш ли да си представиш, Грейс, какво означава да разбера от седем жени, които много желаят да ме накарат да се чувствам глупачка, че някой се е опитал да ми отнеме личната камериерка?
Зяпвам от изненада.
— Да седя сред група жени и да ги гледам как подхващат това, смеят се, моля ти се, и се правят на изненадани, че не съм знаела. Че подобно нещо можело да се случи точно под носа ми. Защо не си ми казала?
— Съжалявам, госпожо…
— Би трябвало. Трябва да мога да ти вярвам, Грейс. Мислех, че мога след всичкото това време, след всичко, през което преминахме заедно…
Все още нямам новини от Алфред. Умората и тревогата придават дрезгавина на гласа ми.
— Отказах на госпожа Пембъртън-Браун, госпожо. Не съм ви споменала, защото не съм мислела да приемам.
Хана спира, поглежда ме и дълбоко въздъхва. Сяда на края на канапето и поклаща глава. Усмихва се вяло.
— О, Грейс. Съжалявам. Изключително отвратително от моя страна. Не знам какво ми стана, да се държа така. — Изглежда по-бледа от обикновено.
Подпира леко чело с едната си ръка и мълчи около минута. Когато повдига глава, ме гледа право в очите и заговаря с нисък, треперещ глас.
— Толкова е различно от онова, което си мислех, Грейс.
Изглежда така изтощена, че аз веднага съжалявам, че й отговорих остро.
— Какво има, госпожо?
— Какво ли не. — Тя посочва апатично. — Това. Тази стая. Тази къща. Лондон. Животът ми. — Поглежда ме. — Чувствам се толкова не на място. Понякога се опитвам да открия къде сбърках. — Погледът й се отмества към прозореца. — Имам чувството, че Хана Хартфорд, само че истинската, е избягала, за да живее истинския си живот, а мен е оставила тук, за да запълвам мястото й. — След миг се обръща към мен. — Помниш ли, Грейс, че миналата година ходих при една спиритистка?
— Да, госпожо. — Гласът ми притреперва от лошо предчувствие.
— Така и не пожела да ми гадае.
Изпитвам облекчение, но за кратко, защото тя продължава:
— Не можа. Не пожела. Беше готова — покани ме да седна, даде ми да изтегля една карта. Но когато й я подадох, тя я върна обратно, размеси картите и ми даде пак да изтегля. Изражението на лицето й ми подсказа, че съм изтеглила пак същата карта, и знаеш ли коя беше? Картата на смъртта. — Хана се изправя и започва да крачи из стаята. — Отначало не искаше да ми каже. Опита да погледне дланта ми. И от това се отказа. Каза, че не знае какво означава видяното, че всичко било мъгляво, но че едно било сигурно. — Хана се обръща, за да ме погледне. — Около мене дебне смърт и трябва да внимавам в стъпките си. Смърт в миналото или смърт в бъдещето — не можа да определи, но виждаше тъмнина.
Впрягам цялото си красноречие, за да й кажа, че не трябва да допуска това да я тревожи, че това ми прилича повече на замисъл да й вземе повече пари, за да е сигурна, че пак ще отиде да й гадае. Все пак в тези години в Лондон беше сигурно, че няма човек, който да не е загубил някой близък, особено онези, които търсеха услугите на спиритистки. Но Хана клатеше нетърпеливо глава.
— Знам какво означаваше. Сама си го обясних. Чела съм за това. Нарича се метафорична смърт. Понякога картите говорят в метафори. Това съм аз. Аз съм мъртва отвътре; отдавна го чувствах. Сякаш съм мъртва и всичко, което става, е странният и кошмарен сън на някой друг.
Не знам какво да кажа. Уверявам я, че не е мъртва. Че всичко е истинско.
Тя тъжно ми се усмихва.
— Е, в такъв случай е лошо. Ако това е истинският живот, значи нямам нищо.
Поне веднъж намирам съвършения отговор. Повече като сестра, отколкото като камериерка.
— Имате мен, госпожо.
Тогава тя ме поглежда в очите и хваща ръката ми. Стиска я почти грубо.
— Не ме напускай, Грейс. Моля те, не ме напускай.
— Няма, госпожо — отвръщам, трогната от заклинателния й тон. — Никога.
— Обещаваш ли?
— Обещавам.
И удържах на думата си. За добро или за лошо.