— Донесе ми книга, която смята, че може да ми хареса — обяснила Хана.
Дебора обърнала поглед към брат си, който току-що започвал с рибата.
— Дали посещенията му не разстройват персонала?
Хана оставила приборите си в чинията.
— Не разбирам как посещенията му могат да причинят нещо подобно.
— Убедена съм, че не разбираш — изпънала рамене Дебора. — Никога не си поемала отговорности, свързани с прислугата. — Произнасяла думите бавно и отчетливо. — Слугите са като децата, Хана. Обичат да има ред и без него не могат да си гледат работата както трябва. От нас, които ги наемаме, зависи да им го създадем. Както знаеш — наклонила тя леко глава, — никой не може да предвиди кога ще се появи господин Хънтър. Той сам призна, че няма представа от обноски в доброто общество. Дори не се обажда по телефона, за да предупреди за посещението си. За госпожа Тибит е голямо напрежение, когато се налага да приготви чай наместо за един — за двама. Просто не е справедливо. Не си ли съгласен, Теди?
— За какво говорим? — вдигнал брат й глава от чинията.
— Казвам само, че напоследък редът на прислугата е нарушен и хората са обезпокоени.
— Как така? — Всяка подобна информация събуждала у Теди наследения от баща му страх, че работническата класа може да се разбунтува.
— Ще говоря с господин Хънтър и ще го помоля да се обажда предварително — побързала да обещае Хана.
Дебора мислила известно време и накрая кимнала.
— Според мен предложението ти идва малко късно. По-добре е да престане да идва изобщо.
— Тази мярка ми се струва доста крайна, Дебора — отбелязал Теди и Хана изведнъж изпитала искрена благодарност към него. — Той открай време ми се вижда напълно безобиден. Бохем — да, но пък безобиден. Ако се обажда предварително, не мисля, че прислугата ще…
— Проблемът е друг, Теди — доста остро отвърнала сестра му. — Нали не искаме хората да останат с погрешно впечатление?
— Погрешно впечатление за какво, Деб? — сбърчил чело Теди. Изведнъж се разсмял от сърце. — Да не би да си мислиш, че на някого ще му хрумне, че Хана и господин Хънтър нещо… Че моята съпруга и мъж като този може…
Хана притворила очи.
— Естествено, че не. Но хората много обичат пикантните измислици. А точно сега те не са добре дошли за бизнеса. Нито за политиката.
— За политиката ли?
— Мама спомена, че отново ще се кандидатираш за Парламента, а ако хората решат, че ти е трудно да сложиш ред в дома си, как ще ги убедиш, че си достоен за доверието им? — Тя победоносно забила вилица в храната, след което внимателно, за да не размаже червилото, я поднесла към устата си.
— Не бях погледнал нещата от тази страна — рекъл Теди с лека тревога.
— И не би трябвало — тихо отбелязала Хана. — Господин Хънтър е приятел на брат ми от фронта. Идва тук, за да говорим за Дейвид.
— Знам това, момичето ми — с нотки на извинение в гласа отговорил Теди. — Въпреки това в думите на Деб има доза истина. Предполагам, че разбираш. Не бива да даваме повод на хората да правят погрешни заключения.
От този ден Дебора се залепила за Хана. След като й се наложило да преживее отказа на Роби, тя искала да бъде сигурна, че той е получил директивата и е наясно кой стои на дъното.
Ето защо, когато Роби Хънтър дошъл на посещение следващия път, заварил в дневната при Хана и Дебора.
— Добро утро, господин Хънтър — широко се усмихнала Дебора, докато почиствала козината на Бънти, малтийската си болонка. — Много ми е приятно да ви видя. Надявам се, че сте добре.
— Наистина ли?
— Охо! Доста войнствено сте настроен.
Роби се усмихнал на Хана.
— Какво ще кажете? — кимнал той към коректурите на „Пустош“, които били до нея на канапето.
— Много ми хареса — подала му тя купчината листове. — Дълбоко ме трогнаха.
— Знаех си — усмихнал се отново той.
Хана отправила поглед към Дебора, която следяла всичко с напрегнато внимание.
— Искам да обсъдя с вас нещо, господин Хънтър — и тя посочила с ръка креслото на Теди.
Той се настанил, без да сваля тъмните си очи от нея.
— Съпругът ми… — започнала тя, но не знаела как да продължи. — Моят съпруг… — Хана обърнала очи към Дебора, която старателно почиствала копринената козина на кучето си, и известно време наблюдавала като омагьосана движението на дългите й нокти.