— За какво си говорите вие двамата? — поиска да узнае Емелин и се доближи с шепа захаросани ядки. Усетила, че нещо не е наред, тя сбърчи чело. — Нали не се карате?
— Не, разбира се — усмихна се вяло Дейвид, забелязал гримасата на Хана. — Току-що казвах на Хана, че ще замина за Франция. На фронта.
— Гледай ти! И ти ли отиваш, Роби?
Младежът кимна безмълвно.
— Трябваше да се досетя — подхвърли Хана.
— Някой трябва да се грижи за този приятел — отбеляза Дейвид, направил се, че не чува Хана. Сетне се усмихна широко. — Няма да го оставя само той да се забавлява, я.
Имаше нещо особено в погледа му — възхищение или може би обич?
Хана също го забеляза и сви устни. Вече знаеше кой е причина за бягството на брат й.
— Роби иска да отиде на фронта, за да се спаси от своя старец — продължи Дейвид.
— Защо? — искаше да знае Емелин. — Какво е направил?
— Списъкът е дълъг — сви рамене Роби, — а и не е много весел.
— Подскажи ни само малко — не мирясваше Емелин и очите й светнаха от любопитство. — Сетих се! Казал е, че ще те заличи от завещанието си.
Роби се засмя със сух, тъжен смях.
— Не ми се вярва. Тъкмо обратното. — Той замислено въртеше една от играчките, наподобяваща ледена висулка, между пръстите си.
— Да не искаш да кажеш, че те е заплашил да те включи в завещанието си?
— Иска да си играем на щастливо семейство.
— А ти не искаш ли да си щастлив? — попита с равен глас Хана.
— Не искам да сме семейство. Предпочитам да съм сам.
— Аз пък не мога да търпя да съм сама — изчурулика Емелин. — Не мога без Хана или Дейвид. Не мога и без па.
— Различно е при хора като вас — тихо уточни Роби. — Семейството ти не ти е причинило нищо лошо.
— Да не би твоето да го е сторило?
Настъпи продължително мълчание, през което всички очи, включително и моите, бяха отправени към Роби. Не смеех да дишам дори. Вече знаех историята му. В нощта на неговата неочаквана поява в „Ривъртън“, докато господин Хамилтън и госпожа Таунсенд приготвяха набързо някаква вечеря и организираха настаняването му, Нанси ми бе доверила онова, което знаеше.
Роби беше син на Хейстинг Хънтър, наскоро удостоен с титлата „лорд“, учен, прочул се с откриването на нов вид стъкло, което може да се пече във фурна. Откритието му бе донесло и сериозно състояние. Беше купил огромно имение недалеч от Кеймбридж, където имало достатъчно място и за по-нататъшните му експерименти. Двамата със съпругата му обаче продължавали да водят живот на благородници земевладелци. Момчето, по думите на Нанси, се родило в резултат на кратка любовна връзка на лорд Хънтър с камериерка. Момиче от Испания, което едва-едва говорело английски. Когато коремът на момичето започнал видимо да нараства, той загубил интерес към нея, но се съгласил да я задържи в домакинството, като обещал да даде образование на сина си в замяна на нейното мълчание. Това мълчание докарало камериерката дотам да загуби разсъдъка си и най-накрая тя се самоубила.
Срамота е, бе завършила Нанси с тежка въздишка, да се държиш така с една прислужничка, а и момчето да расте без баща. Кой не би изпитал съчувствие към двамата? При тези думи тя ме бе изгледала многозначително. Нейно благородие едва ли бе много доволна от появяването на този неочакван гост. Всеки трябва да си знае мястото.
Под текстът на думите й означаваше, че има титли и титли. Такива, които се наследяват, и други, които лъщят като нов автомобил. Роби Хънтър-син (все едно дали е законен, или не) на новоизлюпен лорд не беше подходяща компания за семейство Хартфорд, а следователно и за нас.
— Хайде де — настоявайте Емелин. — Кажи. Трябва! Какво толкова ужасно е направил баща ти?
— Ти какво? — усмихни се Дейвид. — Разпит ли водиш? Извинявай, Хънтър — обърна се той към младежа. — Големи любопитки са. Нямат много често компания.
Емелин се засмя и метна по брат си топче хартия, което го отмина и падна в купчината, събрала се вече под дървото.
— Няма нищо — отговори Роби и отметна кичур, спуснал се над челото му. — След смъртта на майка ми баща ми ме прие официално за свой син.
— Какво ще рече това? — сбърчи нос Емелин.
— След като известно време ме бе обрекъл на незаконно съществуване, най-неочаквано се сети, че има нужда от наследник. Наглежда, жена му не може да му роди такъв.
Емелин местеше поглед от Хана към Дейвид в очакване на пояснения.
— Ето защо Роби иска да замине на фронта — додаде Дейвид. — За да бъде свободен.