„Таймс“
25 февруари 1916 г.
„АЕРОПЛАН ЩЕ СЕ ПРЕБОРИ С ЦЕПЕЛИНА. ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ГОСПОДИН ХАРТФОРД
(от нашия кореспондент)
Ипсуич, 24 февруари
Господин Фредерик Хартфорд, който ще произнесе утре в Парламента важна реч по повод въздушната отбрана на Великобритания, сподели с мен възгледите си по този жизненоважен проблем вчера в Ипсуич, където се намира неговият завод.
Господин Хартфорд, брат на майор Джонатан Хартфорд и син на лорд Хърбърт Хартфорд от Ашбъри, смята, че един лек, бърз едноместен аероплан от вида, предложен този месец от господин Луи Блерио в «Пти Журнал», ще се справи успешно с атаките на един цепелин.
Господин Хартфорд сподели също, че не вярва в ефективността на цепелините, които са тромави и лесно уязвими и според последните му проучвания са в състояние да действат резултатно само през нощта. Ако Парламентът даде съгласието си, господин Хартфорд е готов да спре временно производството на автомобили за сметка на производството на лекотоварни самолети.
Утре пред Парламента ще говори и финансистът господин Саймиън Лъкстън, който също има отношение към проблема за въздушната отбрана. Миналата година господин Лъкстън финансира няколко производители на автомобили, а съвсем наскоро — един завод за самолети недалеч от Кеймбридж.
Всички те вече започнаха производство на самолети за нуждите на войната.
Господин Хартфорд и господин Лъкстън са представители на старите и новите лица на Великобритания. Докато потеклото на Ашбъри може да се проследи до крал Хенри VII, господин Лъкстън е внук на миньор от Йоркшър, започнал сам своя бизнес на финансист, който развива доста успешно. Женен е за госпожа Естела Лъкстън, наследничка на състояние от американската фармацевтична компания «Стивънсън».“
Докато отново се срещнем
Същата нощ горе на тавана двете с Нанси, свити на кълбо и долепили гърбове, правехме отчаяни опити да се стоплим. Зимното слънце отдавна се бе скрило зад хоризонта и сега сърдитият вятър люлееше шпицовете на покрива и се мъчеше да намери пролука през пукнатините в стената.
— Казват, че щяло да завали преди края на годината — прошепна Нанси и придърпа одеялото към брадичката си. — Право да ти кажа, вярвам им.
— Вятърът вие така, сякаш плаче бебе — обадих се аз.
— Не съвсем — възрази Нанси. — Прилича ми на много неща, но не и на детски плач.
Тази нощ Нанси ми разказа историята на децата на майора и Джемайма. Двете малки момчета, чиято кръв не можела да се съсирва и отишли в гроба едно след друго, сега лежали редом и студената твърда земя на гробището в „Ривъртън“.
Първият им син Тимъти паднал от кон по време на езда с баща си, майора, на територията на „Ривъртън“.
Момчето живяло след това четири дни и нощи, твърдеше Нанси, докато най-сетне виковете му секнали и малката му душа намерила покой. Било бяло като лист хартия, когато издъхнало — цялата му кръв се събрала в подутото рамо, откъдето се мъчела да излезе. Сетих се за книжката с детски стихове с красиви илюстрации, надписана за Тимъти Хартфорд.
— Ужасно бе да слушаш виковете му — сподели Нанси и сръчно изгони с крак последния студен въздух под одеялото ни. — Но изобщо не можеха да се мерят с нейните.
— Чии? — прошепнах аз, не разбирайки.
— На майката. Джемайма. Започна, когато отнесоха момчето, и не спря цяла седмица. Да беше я чула само. От такава мъка косите ти може да побелеят. Не ядеше, не пиеше, започна да вехне така, че скоро заприлича на момчето, преди да умре, мир на праха му.
Потреперих. Опитах се да си представя тази съвсем нормална, закръглена жена, която ми се струваше твърде обикновена, за да е способна на подобно драматично страдание.
— Ти нали каза „деца“? Какво стана с другите?
— Другото — поправи ме Нанси. — Той живя по-дълго от Тими и всички си помислихме, че може би проклятието ще го отмине. Но не му било писано на горкия. Тя го пазеше още по-старателно от брат му. Най-сериозното движение, което му позволяваше, бе да отиде до библиотеката. Нямаше намерение да допусне втора такава грешка. — Нанси въздъхна тежко и сви колене към брадичката си, за да запази собствената си топлина. — Само че да знаеш, никоя майка не успява да предпази момчето си от пакост, ако пакостта зрее в главата му.