— Това е краят на една епоха — рече госпожа Таунсенд и обърса подпухналите си очи с кърпичката си. Откакто пристигна вестта за смъртта на майора, тя плачеше неспирно и прекара в това състояние по-голямата част на месец юли. Спря само за малко, докато ни завладя тревогата около фаталния удар на лорд Ашбъри седмица по-късно. От очите й вече не течаха сълзи, но бяха потънали в постоянна влага.
— Краят на една епоха. Така си е, госпожо Таунсенд — съгласи се господин Хамилтън, който седеше срещу нея.
— Като си помисля само за негово благородие… — Думите й заглъхнаха, тъй като тя опря лакти на масата и скри в тях подпухналото си лице.
— Ударът дойде внезапно — отбеляза господин Хамилтън.
— Удар! — Госпожа Таунсенд вдигна глава. — Може така да го наричат, но той умря от разбито сърце. Помнете ми думите. Не можа да понесе загубата на сина си.
— Мисля, че си права, госпожо Таунсенд — обади се Нанси, докато си завързваше шалчето за предстоящото дежурство. — Бяха си близки двамата с майора.
— Майорът! — очите на госпожа Таунсенд отново се наляха и долната й устна потрепери. — Какво мило момче. Като си помисля каква смърт само! В някаква си забравена от Бог локва във Франция.
— Река Сома — обадих се аз. Харесваше ми звученето на това име, а и ми се струваше някак злокобно. Мислех си за последното писмо на Алфред — няколко листа груба хартия, които миришеха на нещо далечно и непознато. Беше пристигнало за мен преди няколко дни от Франция. Тонът бе както обикновено шеговит, но усетих и още нещо, което, макар и неизречено, ме смути.
— Не беше ли и Алфред край Сома, господин Хамилтън?
— Така мисля, момичето ми. Доколкото разбрах от приказките в селото, нашите момчета са там.
Кати, която току-що бе пристигнала с подноса с лимонадите, зяпна.
— Ама господин Хамилтън, ами ако нещо с Алфред…
— Кати! — сряза я остро Нанси и ме погледна. В този миг госпожа Таунсенд вдигна ръка към устата си. — Внимавай къде оставяш подноса и млъквай!
— Вие, момичета, не се тревожете за нашия Алфред — обади се господин Хамилтън. — Той е смело момче, а и е в добри ръце. Командирите им знаят какво правят. Няма да изпратят Алфред и другарите му в бой, ако не са убедени, че ще защитят достойно краля и страната ни.
— Което не значи, че не може да го прострелят — не млъкваше Кати. — И майорът знаеше, а го убиха.
— Кати! — Лицето на господин Хамилтън стана моравочервено, а госпожа Таунсенд зяпна. — Покажи малко уважение — и снишил разтреперан глас, продължи: — Особено след всичко, което семейството трябваше да преживее. — Той поклати глава и намести очилата си. — Не мога дори да те гледам, момиче. Отиди да измиеш… — и потърси с поглед помощта на госпожа Таунсенд.
Тя вдигна подпухналото си лице от масата и каза през сълзи:
— Да изчистиш всичките ми тенджери и тигани така, че да светнат. Дори и старите.
Кати затътри крака към миялното помещение, а ние се умълчахме, всеки на мястото си. Каква глупачка е тази Кати с нейните приказки за смърт! Алфред знаеше как да се пази. Непрестанно го повтаряше в писмата си, поръчваше ми да не свиквам прекалено с неговите задължения, защото много скоро ще се върне, за да се заеме с тях отново. И да пазя мястото му. Но сега се сетих за нещо, което ме накара да се разтревожа за съдбата на всички ни.
— Господин Хамилтън — тихичко се обадих аз. — Не бих искала да прозвучи неуважително, но се питам какво означава това за нас? Кой ще поеме отговорността за дома и имението?
— Със сигурност това ще бъде господин Фредерик — обади се Нанси. — Лорд Ашбъри няма друг син.
— Не — възрази госпожа Таунсенд и впи очи в лицето на господин Хамилтън. — Титлата ще поеме синът на майора, нали? Щом се роди. Той е следващият наследник.
— Зависи от много неща — отговори важно господин Хамилтън.
— От какво? — поиска да знае Нанси.
— От това какво е бебето на Джемайма — син или дъщеря.
Само при споменаването на името сълзите рукнаха по лицето на госпожа Таунсенд.
— Горкото ми агънце — хлипаше тя. — Да загуби мъжа си, и то точно когато чака бебе.
— Убедена съм, че има много като нея в тази държава — поклати глава Нанси.
— Да, но не е същото. Не е като да се случи с някой от семейството ти.