Развеселена, Хана я наблюдава известно време.
— Имаш ли сестри, Грейс? — попита тя.
— Не, госпожице. Нямам и братя.
— Сериозно? — изненада се тя, сякаш животът е немислим без този вид роднини.
— Нямам този късмет. Само двете с мама сме.
Хана ме изгледа продължително с присвити от силната светлина очи.
— Майка ти е работила тук, нали?
Това бе по-скоро констатация, отколкото въпрос.
— Така е, госпожице. До моето раждане.
— Ти много приличаш на нея. Външно, имам предвид.
— Моля? — стъписах се аз.
— Видях я на снимка в семейния албум на баба. — Вероятно забеляза моето объркване, защото побърза да поясни: — Да не мислиш, че съм я търсила нарочно, Грейс? Опитвах се да намеря снимка на майка ми и случайно попаднах на нея. Приликата ти с твоята майка е поразителна. Същото хубаво лице и същите добри очи.
Никога не бях виждала снимка на майка си, още повече на млади години, а описанието на Хана нямаше нищо общо с жената, която познавах така добре. Изпитах неудържимо желание и аз да я видя. Добре знаех къде лейди Ашбъри държи албума — лявото чекмедже на писалището. А сега, когато Нанси даваше дежурства на гарата, много често ме оставяха сама да почиствам дневната, така че ако бях достатъчно бърза, нямаше да е трудно да надникна в този албум. Само трябваше да събера кураж.
— Защо не се е върнала в „Ривъртън“? — попита Хана. — Имам предвид след раждането ти.
— Не е възможно, госпожице. С бебе.
— Доколкото знам, баба е имала семейна прислуга тук. — Тя се усмихна. — Можехме да се познаваме от малки. — Обърна лице към басейна и сбърчи леко чело. — Вероятно не се е чувствала добре тук.
— Не зная това, госпожице. — Изпитах внезапно неудобство да обсъждам майка си с Хана. — Тя почти не говори за това време.
— Някъде другаде ли работи?
— Приема поръчки за шиене у дома. В селото.
— Работи за себе си, значи.
— Да, госпожице. — Не беше ми хрумвало да мисля за това по този начин. Погледнах я внимателно, за да разбера дали не се шегува, но лицето й бе напълно сериозно. Дори замислено.
— Днес следобед ще ходя да се видя с нея, госпожице — запелтечих аз, — и ако искате, може да я попитам.
Стори ми се, че мислите й са някъде другаде, далеч от тук. Щом извърна очи към мен, погледът й се избистри и сенките изчезнаха.
— Не, не е важно. — Пръстите й докоснаха мястото на колана, където бе пъхнала писмото на Дейвид. — Имаш ли вести от Алфред?
— Имам, госпожице. — Искрено се зарадвах, че смени темата. Алфред бе далеч по-безопасен повод за разговор. — Миналата седмица получих писмо. Ще си идва през септември. Всички го очакваме с нетърпение.
— Септември никак не е далеч — отбеляза тя. — Сигурно се радваш, че ще го видиш.
— О, да, госпожице. Много се радвам.
Хана се усмихна многозначително и лицето ми пламна.
— Искам да кажа, че всички долу го очакваме с нетърпение.
— Естествено, Грейс. Той е толкова мил младеж.
Страните ми горяха. Хана правилно бе предположила.
Макар писмата на Алфред да бяха за всички, с течение на времето той все по-често се обръщаше направо към мен. Съдържанието им също започна да се променя. Мисли за дома и други тайни неща постепенно изместиха разказите за битки. Пишеше колко много се е затъжил за мен, говореше за бъдещето… Примигнах няколко пъти.
— А младият господар, госпожице? Ще си идва ли скоро?
— Смята, че ще е най-вероятно през декември. — Хвърли бърз поглед към Емелин и сниши глас: — Имам усещането, че това ще е последният път, когато Дейвид ще се прибере при нас у дома.
— Госпожице?
— Сега, когато избяга, за да види широкия свят, Грейс… Той има нов живот, нали? Истински живот. Войната ще свърши и той ще остане в Лондон, за да продължи музикалното си обучение и да стане велик пианист. Иска да има живот, пълен с вълнения и приключения — нещо подобно на игрите, които измисляхме някога… — Тя зарея поглед към къщата в далечината и усмивката й угасна. След това въздъхна тежко и продължително и раменете й се отпуснаха. — Понякога…
Думата увисна между нас. Протяжна и натежала от недоизреченото. Чаках да чуя продължението, но то така и не дойде. Не знаех какво да кажа и се залових да правя онова, което умеех най-добре. Замълчах и посегнах да й налея още лимонада.