— Бедният Фредерик — промълви тя.
Бях толкова изненадана от чутото, че реших, че нещо не съм разбрала или че тя сбърка името. „Горкият лорд Ашбъри“ — разбирам, „Горката лейди Вайълет“ — и това разбирам. „Горката Джемайма“ — също. Но „Фредерик“?
— Няма защо да се тревожиш за него. Вероятно ще наследи имението.
— Щастието не е само в богатството, дете.
Никак не обичах, когато майка ми започнеше да говори за щастие. Все пак чувството трябваше да се излъчва понякога от този, който говори за него. Докато майка ми, с измъчените си очи и празната си къща, бе последният човек, от когото бих искала да чуя определението за щастието. Почувствах се така, сякаш някой ми се беше скарал. И то за прегрешение, което дори не можех да назова.
— Опитай се да го кажеш на Фани — намусено подхвърлих аз.
Мама сбърчи чело и си дадох сметка, че тя няма как да знае това име.
Неясно защо се развеселих.
— Забравих да ти кажа. Лейди Клементайн се грижи за нея и се надява да я омъжи за господин Фредерик.
— За Фредерик ли? — не вярваше на ушите си майка ми.
Кимнах в знак на потвърждение.
— От една година го ухажва.
— И въпреки това не й е предложил, нали?
— Не. Но е въпрос на време.
— Кой ти каза? Госпожа Таунсенд ли?
— Не, Нанси.
Майка ми се съвзе от изненадата и успя да се усмихне едва забележимо.
— Сбъркала е тази твоя Нанси. Фредерик никога няма да се ожени повторно след Пенелопи.
— Нанси винаги е права за такива неща.
— Не и в този случай — скръсти майка ми ръце.
Нейната увереност ме подразни. Откъде можеше да е сигурна, след като не познаваше как стоят нещата в къщата?
— Дори госпожа Таунсенд е съгласна с нея — настоявах аз. — Казва, че лейди Вайълет одобрява Фани и макар господин Фредерик често пъти да се инати, не му е все едно какво казва майка му. Никога няма да престъпи волята й за важните неща.
— Така е. — Усмивката не само не слезе от лицето на майка ми, а дори разцъфна. — Не мисля, че ще го направи. — Тя извърна очи от мен и този път ги насочи към отворения прозорец, през който се виждаше сивата стена на съседите. — Все пак не мисля, че ще се ожени повторно.
Не ми стана приятно от нейната категоричност. Засрамих се от неудържимото си желание да я сложа на мястото й. Очевидно бе харесвала тази Пенелопи, майката на Хана и Емелин. Как иначе да си обясня нежеланието й да види някой на нейно място. Покрих пръстите й с дланта си.
— Права си, мамо. Говорех си просто така. Освен това нищо не се знае със сигурност.
Тя мълчеше.
— А и кой ли би могъл да го съди за липсата на интерес към Фани? Обръща повече внимание на конете си.
Шегата ми имаше за цел да я поразсмее и с радост видях как тя извръща отново лице към мен. Установих също така, че огряна от слънцето, мама изглеждаше почти хубава. Не беше ми хрумвало, че някога ще употребя такова определение за нея. Чиста и спретната — да, но не и хубава.
Замислих се за думите на Хана и как тя определи лицето на майка ми от снимката и взех твърдото решение да намеря начин да я погледна. Горях от нетърпение да видя момичето, което Хана описа като хубаво, момичето, за което госпожа Таунсенд си спомняше с толкова топлота.
— Винаги е обичал ездата. — Майка ми остави чашата си на перваза на прозореца. След което наистина ме изненада, като взе дланите ми между своите и погали мазолите по тях. — Разкажи ми за новите си задължения.
Като гледам ръцете ти, разбирам, че здравата са те натоварили.
— Не е чак толкова зле. — Бях искрено трогната от тази рядка проява на привързаност от нейна страна. — Не се радвам толкова на чистенето и прането, но има други задължения, които нямам нищо против да върша.
— Така ли? — наклони тя леко глава.
— Напоследък Нанси е много заета на гарата и затова се налага да я замествам често горе.
— Харесва ти там, нали, момичето ми? — попита тя тихо. — Да бъдеш по-дълго време в богата къща?
Кимнах.
— Кое точно ти харесва?
Да съм в просторните стаи с тънък порцелан, с картини и гоблени. Да слушам шегите на Хана и Емелин, да мечтая. Спомних си предишните съвети на майка ми и й доверих нещо, което не бях признавала дори пред себе си.
— Надявам се един ден да стана камериерка на някоя елегантна дама.
Мама ме гледа известно време безмълвно, в това време лицето й потрепваше.