Внезапно еква канонада. ДЕЙВИД рязко отваря очи. През зеещата врата на хоризонта се вижда огненото сияние на битката. Оглушителен шум. Накъсаните експлозии са в контрапункт с музиката на Дебюси.
Връщаме се в къщата, очите на мъжете са широко отворени, по лицата им трептят отблясъците.
Най-сетне оръдейният тътен замира, светлината изчезва. Лицата отново са в сянка. Музиката секва.
ФРЕД (все още взрян в далечната битка): Горките нещастници!
ДЕЙВИД: Сега се щурат пълзешком из ничия земя. Малкото останали живи. И събират труповете.
ФРЕД (потръпва): Направо се чувстваш гузен. Защото не си там да помогнеш. И в същото време се радваш.
РОБИ се изправя, пристъпва към вратата.
РОБИ: Поемам поста. Уморен си.
ФРЕД: Колкото и ти. От дни не си спал; поне не откакто той (посочва ДЕЙВИД) те измъкна от окопа. Умът ми не го побира как изобщо успя да изпълзиш…
РОБИ (прекъсва го): Нищо ми няма.
ФРЕД (свива рамене): Заповядай, друже.
ФРЕД се отмества, приплъзва се до ДЕЙВИД. Покрива краката си с одеялото, все така притиснал пушката към гърди. ДЕЙВИД измъква тесте карти от торбата си.
ДЕЙВИД: Хайде, Фред. Една бърза игра, преди да заспиш?
ФРЕД: Никога не отказвам да поиграя. Поне не мисля за другото.
ДЕЙВИД подава тестето на ФРЕД. Посочва превързаната си ръка.
ДЕЙВИД: Ти раздаваш.
ФРЕД: Ами той?
ДЕЙВИД: Роби никога не играе. Страх го е да не му се падне асо пика.
ФРЕД: Какво има против асото пика?
ДЕЙВИД (с равен глас): Картата на смъртта.
ФРЕД прихва да се смее, травматичните преживявания от изминалата седмица прерастват в нещо като истерия.
ФРЕД: Суеверник нещастен! Какво има да вини смъртта? Целият свят е мъртъв. Бог е мъртъв. Остава само онзи в пъкъла. И ние тримата.
РОБИ седи до вратата, гледа в посока на фронтовата линия. Кучето се е излегнало до него.
РОБИ (на себе си, цитира Уилям Блейк): „На страната на дявола сме, а дори не го знаем.“
ФРЕД (зад кадър): Знаем си го, и още как! Стъпиш ли на тая забравена от Бога земя, ясно ти е, че Бог командва парада.
ДЕЙВИД и ФРЕД продължават играта на карти. РОБИ пали поредната цигара, от джоба си измъква тетрадка и химикалка. Докато пише, виждаме неговите спомени от битката.
РОБИ (зад кадър): Светът е полудял. Ужасите са обичайно явление. Мъже, жени и деца загиват всекидневно. Телата падат покосени или изгарят на място. Не остава нито косъм, не остават кости, нито дори тока от колан… Цивилизацията е мъртва. Нима има къде да се приюти?
Чува се хъркане. РОБИ спира да пише. Кучето спи дълбоко, сложило глава на крака му; клепачите му потрепват в съня.
На светлината на свещта лицето на РОБИ, извърнато към кучето. Бавно и внимателно той протяга ръка и я отпуска върху козината. Ръката му трепери. Виждаме едва доловима усмивка.
РОБИ (зад кадър): Насред целия ужас невинните души все пак намират утеха в съня.
46. ИЗОСТАВЕНАТА ФЕРМА. СУТРИН
Бледи слънчеви лъчи едва пробиват облаците. След снощния дъжд тежки капки се отцеждат от клоните на дърветата, навсякъде наоколо е разкаляно. Птиците са напуснали убежищата си, викат се една друга. Тримата ВОЙНИЦИ са пред къщата, с раниците на гръб.
ДЕЙВИД държи компас в здравата си ръка. Вдига поглед нагоре, сочи откъде се е чувала канонадата предишната нощ.
ДЕЙВИД: Натам е изток. Сигурно е Пашендейл.
РОБИ мрачно клати глава. Присвива очи с поглед към хоризонта.
РОБИ: Значи тръгваме на изток.
Поемат. Кучето тутакси тръгва подире им.
„ПЪЛЕН ДОКЛАД ПО ПОВОД ТРАГИЧНАТА СМЪРТ НА КАПИТАН ДЕЙВИД ХАРТФОРД Октомври 1917 г.
Уважаеми лорд Ашбъри,
Изпълнен с ужас, изпълнявам задължението да Ви съобщя тъжната вест за смъртта на Вашия син Дейвид. Давам си сметка, че при подобни обстоятелства думите са безсилни да приглушат болката и да разсеят мъката, но като пряк командир на Вашия син, от когото искрено се възхищавах, моля да приемете най-искрените ми съболезнования за огромната загуба.
Позволете да опиша невероятната проява на смелост, довела до смъртта на сина Ви, с надеждата Вие и семейството Ви да намерите поне малко утеха в мисълта, че в живота и смъртта си той бе истински джентълмен и достоен войник. В онази нощ на малка част под негово командване бе възложена изключително важна разузнавателна задача: да се установи точното разположение на врага.