Тъй като липсваше официална домакиня, Хана с голяма неохота се бе заела с разпределянето на гостите на масата. Планът й бе начертан на откъснат от бележник разграфен лист с разръфани краища.
Картичките с герба на семейство Ашбъри в горния ляв ъгъл бяха изписани с прост равен почерк. Твърде малко бе общото на тези надписи с приготвяните от лейди Вайълет, но щяха да свършат работа за строгата подредба, за която настояваше господин Фредерик.
За огромно съжаление на господин Хамилтън господин Фредерик бе избрал по-интимната подредба en famille (а не строго официалната, с която бяхме свикнали), на всичкото отгоре предупреди, че ще разреже лично фазана на масата. Госпожа Таунсенд бе потресена, докато Нанси, с достатъчно опит вече от работата си вън от къщата, мълчаливо одобри избора му — нищо че той очевидно бе продиктуван от желанието да се хареса на американските гости.
Изобщо не беше моя работа да давам мнение, но лично аз харесвах по-съвременния начин на общуване. Без многоетажната фруктиера, отрупана с плодове и сладкиши, масата ми се струваше далеч по-елегантна в своята простота. С колосаната бяла покривка, сребърната линия на приборите и искрящите чаши.
Докато поставях картичките, погледът ми бе привлечен от голям отпечатък от пръст на столчето на чашата за шампанско на господин Фредерик. Духнах към него и бързо го изтрих с края на престилката си.
Бях така ангажирана със задачата си, че когато чух някой да отваря вратата, подскочих.
— Алфред! — възкликнах аз. — Изплаши ме! Щях да изпуснах чашата.
— Не трябваше да ги пипаш — процеди той с добре познатото ми от последно време начумерено изражение. — Чашите са моя работа.
— Беше останал отпечатък от пръст — опитах се да обясня аз. — Знаеш как се дразни господин Хамилтън. Ще поиска да си направи от червата ти жартиери. Предпочитам да не виждам неговите жартиери.
Шегата ми се разби в стена. Алфред бе загубил чувството си за хумор някъде на френска територия.
— Ще ги прегледам после — нацупи се само той.
— Сега вече няма нужда да го правиш.
— Време е да престанеш — с равен глас заяви Алфред.
— С какво да престана? — не разбрах аз.
— Да ме проверяваш. Минаваш след мен като сянка и следиш какво правя.
— Няма такова нещо. Слагах картичките с имената на гостите и случайно видях следа от пръст.
— Казах ти, че ще ги лъсна по-късно.
— Добре — тихо се съгласих аз и оставих чашата на мястото й. — Спирам.
Алфред промърмори нещо като задоволство и извади кърпата от джоба си.
Продължих да намествам картичките, които вече бяха подредени в права линия, и се правех, че не го забелязвам.
Раменете му бяха увиснали, като само дясното беше изкривено, така че почти ме бе загърбил. Даваше ми знак, че иска да е оставен на мира, но проклетите добри намерения звънтяха в съзнанието ми. Може би, ако направех опит да го измъкна от тази затвореност, ще разбера какво го измъчва и ще мога да помогна. И кой щеше да го направи по-добре от мен. Със сигурност трудно щеше да се върне близостта, която се установи между нас в писмата му. Твърде много неща бе казал тогава. Прокашлях се леко и казах доста тихо:
— Знам какво се е случило вчера.
По нищо не пролича, че ме е чул — продължи да трие съсредоточено чашата в ръцете му.
— Знам какво се е случило вчера в дневната — вече по-високо повторих аз.
Той спря, без да пуска чашата. Стоя така миг-два. Обидните думи висяха между нас като изпарение и изведнъж изпитах желанието да не бях ги казвала.
— Малката госпожица се е разприказвала май — с мъртвешки тих глас промълви той.
— Не…
— Бас държа, че здравата се е посмяла.
— Не, няма такова нещо — побързах да го уверя. — Тревожеше се за теб. Преглътнах мъчително и се престраших да продължа: — Аз се тревожа за теб.
Той ме изгледа остро изпод кичура коса, който се бе спуснал над челото му. Гневни бръчки очертаваха устните му.
— За мен ли се тревожиш?
Стъписах се от грубия тон и внезапно ме обзе желание да изясня нещата.
— Не е типично за теб да изпуснеш поднос, при това не спомена нищо после… Реших, че може би си се изплашил господин Хамилтън да не разбере. Но той нямаше да се разсърди, Алфред. Сигурна съм. Всеки прави грешки понякога.