Тиодор, или Теди, както започнахме да мислим за него, бе хубав мъж — хубав по начин, типичен за богатите мъже по онова време. По принцип правилни черти, подкрепени от добро самочувствие и увереност, създаваха фасада на очарование и авторитет, придаваха на погледа израз на увереност. Косата му бе тъмна, черна почти колкото сакото на костюма му, а тънките мустаци го правеха да изглежда като актьор от екрана. Съвсем като Дъглас Феърбанкс, помислих си аз и усетих как страните ми пламват. Усмивката му бе широка и спокойна, а зъбите още по-бели от тези на майка му. Трябва да има нещо във водата на американците, след като зъбите им са бели като перлите, които Хана бе сложила над златната верижка с медальона си.
Когато Естела започна да разказва с подробности за последния бал на лейди Белмонт с метален акцент, какъвто никога не бях чувала дотогава, погледът на Теди се зарея из стаята. Забелязал, че гостът му може би скучае, господин Фредерик даде знак на Хана и тя, покланяйки се леко, попита вяло младия мъж:
— Надявам се, добре пътувахте?
— Лично аз — да — усмихна се той спокойно. — Майка ми и баща ми не са на същото мнение, но те страдат от морска болест. Бяха зле от мига, в който напуснахме пристанището на Ню Йорк, до акостирането в Бристол.
Хана отпи от коктейла и подаде несръчно следващата си реплика:
— Колко време ще останете в Англия?
— Моят престой ще е кратък. Напускам континента следващата седмица. Египет.
— Отивате в Египет? — ококори очи Хана.
— Да — развесели се Теди от изумлението й. — Имам работа там.
— Ще видите ли пирамидите?
— Не и този път, за съжаление. Ще остана няколко дни в Кайро и след това заминавам за Флоренция.
— Твърде неприятно място — обади се високо Саймиън от мястото си. — Пълно е с гълъби и цветнокожи. Аз предпочитам добрата стара Англия.
Господин Хамилтън направи знак към чашата на Саймиън, която бе почти празна. Само преди няколко минути бях доляла от гарафата, но отново се насочих към него.
Усетих как очите му проследяват движенията ми.
— В тази страна има някои уникални удоволствия. — Той се наклони леко и топлата му ръка мина по бедрото ми. — Колкото и да ги търсиш на други места, не можеш да ги откриеш.
Положих усилие да запазя равнодушно изражение и да не наливам прекалено бързо. Сякаш мина цяла вечност, преди чашата да се напълни и да мога да се отдръпна. Докато минавах покрай канапето, забелязах как Хана направи гримаса по посока на мястото, където бях допреди малко.
— Съпругът ми наистина харесва Англия — доста безсмислено отбеляза Естела.
— Лов, стрелба и риболов — рече Саймиън. — Никой не е по-добър в това от англичаните. — Отпи голяма глътка и се облегна назад. — Но най-доброто при тях е разположението на духа. Два типа хора има тук в Англия. Такива, родени да раздават заповеди — погледът му потърси моя, — и такива да ги изпълняват.
Бръчките по челото на Хана се задълбочиха.
— Това създава ред — не спираше Саймиън. — В Америка не е същото. Човекът, който ти лъска обувките на улицата, си мечтае за собствена компания. Нищо не изнервя така, както ако цялата нация кипи от напълно неоснователни… — той спря за миг, за да намести противната дума в устата си… — амбиции.
— Като си помисля само — не се сдържа Хана, — работник, който мечтае и за нещо друго, освен да диша въздуха на нечии миризливи крака!
— Отвратително! — рече Саймиън, очевидно сляп за иронията.
— Човек очаква вече да са разбрали — гласът й се оцвети с един особен нюанс, — че малцина са избраните да имат право на амбиция.
Господин Фредерик й хвърли предупредителен поглед.
— Щяха да ни спестят много неприятности — кимна Саймиън. — Достатъчно е да погледнеш какво става с болшевиките, за да разбереш колко опасни са тези хора, когато в главите им влязат идеи, надхвърлящи положението им.
— Човек не трябва ли да се опита да се развива?
Младият господин Лъкстън — Теди — не сваляше очи от Хана. Устните му леко започнаха да потрепват в усмивка.
— Баща ми одобрява всички форми на самоусъвършенстването, нали, татко? Чувах доста такива съвети, когато бях момче.
— Дядо ми се е измъкнал от мините благодарение на своята решителност — додаде Саймиън. — И вижте докъде стигна семейство Лъкстън.