— Прекрасно развитие — усмихна се Хана. — Но не всеки трябва да опитва, нали, господин Лъкстън?
— Именно — отвърна той.
Господин Фредерик очевидно гореше от нетърпение да напуснат опасните води, в които бяха нагазили, и отправи поглед към господин Хамилтън.
Той кимна едва забележимо и сведе глава към Хана.
— Вечерята е сервирана, госпожице. — Сетне ми метна бегъл поглед и напуснах стаята, за да се върна долу.
— Е — чух аз Хана да се обръща към гостите, — да вечеряме.
След граховата супа сервирахме риба, последвана от фазан. По всичко личеше, че вечерята върви добре. От време на време Нанси се появяваше долу при нас и докладваше накратко. Макар да работеше с трескава бързина, госпожа Таунсенд винаги бе готова да отдели минута, за да изслуша как се държи Хана като домакиня. И когато Нанси сподели, че макар да се справя добре, Хана е далеч от изискаността и очарованието на баба си, тя кимна с разбиране.
— Естествено. — Пот се стичаше по челото на госпожа Таунсенд. — При лейди Вайълет е вродено. Нейните вечери са изпипани от началото до края. Госпожица Хана постепенно ще се научи. Може да не стане съвършената домакиня, но с течение на времето ще се усъвършенства. Просто не й е дадено.
— Може и да си права, госпожо Таунсенд — отбеляза Нанси.
— Права съм, разбира се. Това момиче можеше да се развие чудесно, ако не беше залитнало по тези модерни идеи.
— Какви са тези модерни идеи? — попитах аз.
— Винаги е била много интелигентно дете — въздъхна госпожа Таунсенд, — но всичките тези книги пускат разни мухи на момичетата, дето само им объркват главата.
— И какви са все пак модерните идеи?
— Бракът ще я излекува. Помни ми думата — обърна се тя към Нанси.
— Сигурна съм, че си права.
— Какви са модерните идеи? — започнах да губя търпение аз.
— Има едни млади дами, които не знаят какво искат, но това трае само докато си намерят подходящ съпруг — отговори госпожа Таунсенд.
Не можех повече да се сдържам.
— Госпожица Хана няма да се омъжва. Никога. Чух я да го казва. Ще обикаля света и ще търси приключения.
Нанси зяпна от изненада, а госпожа Таунсенд ме изгледа изпод вежди.
— Какви ги говориш, глупаво момиче? — Жената вдигна ръка и пипна челото ми. — Трябва да си полудяла да говориш подобни глупости. Напомняш ми за Кати. Разбира се, че ще се омъжи. Такова е желанието на всяко младо момиче, което влиза в обществото. Нещо повече, сега, когато се случи онова с горкия Дейвид, това е нейно задължение…
— Нанси! — чухме гласа на господин Хамилтън, който бързаше надолу по стълбите. — Къде е шампанското?
— Нося го, господин Хамилтън — обади се Кати, която излизаше в този момент широко усмихната от хладилната стая с две бутилки под мишница. — Другите са заети да се разправят, ама аз го нося.
— Добре, побързай, момиче! — подкани я той. — Гостите на господаря няма да стоят жадни. — Той извърна лице към кухнята и сбърчи вежди. — Трябва да отбележа, че не е типично за теб да се бавиш със задълженията си, Нанси.
— Заповядайте, господин Хамилтън — подаде бутилките Кати.
— Върви горе, Нанси — безапелационно нареди икономът. — След като така и така съм тук, аз ще ги занеса.
— Ама и вие, госпожо Таунсенд — укори той жената, — да държите тук Нанси, след като имаме нужда от всеки горе. Може ли да попитам какво бе толкова важно, та обсъждането му не търпеше отлагане?
— Нищо особено, господин Хамилтън — рече госпожа Таунсенд, като избягваше да срещне погледа ми. — Нещо между Нанси, Грейс и мен.
— Говореха си за госпожица Хана — обади се Кати. — Чух ги как…
— Млъквай, Кати — сряза я господин Хамилтън.
— Ама нали…
— Кати! — извиси глас госпожа Таунсенд. — Достатъчно! И остави, за бога, бутилките на масата!
Сетил се за задачата си, господин Хамилтън прекрати разпита и се зае да отвори първата бутилка. Въпреки неговата сръчност тапата дълго не искаше да излезе, но в резултат на усилията на иконома изхвърча в най-неочаквания момент и след като разби глобуса на лампата на хиляди парченца, цопна в тенджерата с карамелен сос. Бликналата от гърлото течност обля лицето и косата на господин Хамилтън с победоносно свистене на мехурчетата.
— Глупаво момиче — възкликна гневно господин Хамилтън. — Разлюляла си бутилките.