Ничи чуваше и далечния рев на обезумялата тълпата, наблюдаваща Джа’Ла турнира, който продължаваше дори по това време на деня. От време на време колективни освирквания се издигаха в нощта, веднага заглушавани от подивели щастливи викове. Понякога по време на надпреварата с брока, мъжете поемаха монотонен напев в желание да бъде отбелязана точка.
Мина покрай препълнено с бойни коне ограждение, последвано от редица празни каруци за провизии, и пред очите й се разкриха шатрите на командния състав. Знамената по върховете им плющяха на студения вятър на фона на звездното небе. Видът на най-голямата, императорската, едва не сломи и смелостта й.
Това беше мястото, където целият й живот сякаш я застигна.
Това беше мястото, където всичко свършваше.
Вместо да се опитва да избегне неизбежното, тя тръгна уверено напред. Не намали при първия пост при външните защитни обръчи около командния район. Огромните мъже, които охраняваха, наблюдаваха приближаването й. Забеляза я и личната охрана на императора зад нея. Ничи се зарадва, че по случайност е облякла черна дреха, защото точно такава бе носила винаги в миналото, когато тези мъже вероятно я бяха виждали. Искаше да я познаят. Един кратък поглед бе достатъчен, за да не я спрат.
С приближаването към центъра на импровизирания двор обръчите от хора ставаха все по-верни и надеждни. Всеки обръч около командните палатки имаше свои части, методи и въоръжение. Всеки искаше нему да се падне честта да спре злото, заплашило императора. Различни бяха и протоколите за влизане в съответните охранявани райони.
Ничи ги пренебрегна. Тя беше Господарката на смъртта, Кралицата на робите на императора. Никъде не спря и никой не се опита да я спре.
Шатрата на Джаганг се намираше в дъното на комплекс огромни палатки, но за разлика от другаде в лагера, около нея имаше предостатъчно пространство. Патрулиращите Сестри забелязаха Ничи, видяха я и младите магьосници, но всички сведоха очи пред изпълнения й със злоба поглед. Пазачите също я наблюдаваха, но се стараеха да не е толкова явно.
Ничи се почувства по-уверена от факта, че всички продължават да я възприемат в предишната й роля.
И тогава видя нещо странно. Освен групата лични телохранители на Джаганг от двете страни на тежкото платнище на входа имаше и други войници — редовни. Крачеха напред-назад и очевидно също охраняваха шатрата. Представа нямаше защо са допуснати в императорското ограждение, още по-малко пък да го пазят. Преди такива като тях не можеха да влизат тук.
Ничи пренебрегна любопитството си и се насочи право към платнището на входа на палатката на Джаганг. Вече доста изостанали, двете Сестри с нежелание я последваха. Лицата им пребледняха. Никой, най-малко пък жена, не изгаряше от желание да влезе в личното светилище на императора. Макар понякога да се държеше приятелски с някои от най-приближените си офицери, към другите той нямаше особена търпимост.
Двама огромни мъжаги с копие в ръка и татуирани с животински фигури лица отместиха платнището. Малките сребърни дискове, прикачени към агнешката кожа, иззвънтяха тихо, за да предупредят императора, че някой влиза. Ничи разпозна и двамата на входа, но с нищо не го показа. Подхвана полите си и пристъпи в почти непрогледния мрак.
Вътре роби трескаво разчистваха чинии и подноси от масата на императора. Ароматът на всички тези храни й напомни, че от доста време не е слагала залък в уста. Стегнатата топка нерви в корема й потискаше глада.
Десетки свещи придаваха на мястото заглушен, топъл уют.
Дебели килими покриваха пода, така че стъпките на множеството роби да не безпокоят императора. Някои от тях — всички с приведени глави — бяха нови. Други разпозна. Изглежда, Джаганг вече беше приключил с храненето и не беше в тази стая.
Влезлите след Ничи две Сестри потънаха безшумно в сенките в дъното. Очевидно не им бе позволено да влизат по-натам, а дори и в преддверието се опитваха да стоят възможно най-далеч.
Понеже знаеше къде вероятно е Джаганг, Ничи прекоси стаята. Робите се разпръснаха. Пред входа за спалнята тя вдигна платнището и се вмъкна вътре.
Там най-накрая го видя. Седеше с гръб към нея на далечната страна на покритото с позлатена копринена кувертюра легло. Част от светлината на свещите и газениците се отразяваше по бръснатата му глава. Здравият му врат преливаше в могъщи плещи. Носеше елек от агнешка кожа, а масивните му ръце бяха голи.