— Какво? — примига изумено тя.
Тръгна към нея със зачервено лице.
— Какво?! Много добре ме чу! — Сграбчи я за косата и се наведе на няколко сантиметра от нея. — Не се прави, че не разбираш, да не ти откъсна главата!
Ничи се усмихна и вдигна брадичка колкото можа, за да разкрие шията си.
— Моля, направи го. Ще спестиш усилия и на двама ни.
Джаганг задържа още миг озлобения си поглед, после я пусна.
Приглади косата на мястото й, после се обърна и се отдалечи.
— Това ли искаш? Да умреш? Да изоставиш дълга си към Създателя? Да изоставиш дълга си към мен?
— Вече няма значение какво искам, нали така? — сви безразлично рамене Ничи.
— Това пък какво означава?
— Много добре знаеш. Откога изобщо се интересуваш какво искам аз? Каквото и да мисля, ще стане твоето. В крайна сметка аз съм просто служител на Ордена, нали? Мисля, че и сега искаш онова, което винаги си искал — да ме убиеш.
— Да те убия ли? Какво те кара да смяташ, че искам да те убия?
— Егоистичните ти действия.
— Егоистични! — погледна я разгневено през рамо той. — Не бих се нарекъл егоист. Аз съм Джаганг Справедливия.
— Не забравяй, че тази титла ти я измислих аз. И то не защото си такъв, а да ти намеря образ, който ще обслужва добре целите на Ордена. Аз те нарекох така с идеята, че безмозъчните тълпи ще ни повярват, след като твърдим, че си справедлив. Но ти не си и не би могъл да бъдеш, ако ще животът ти да зависеше от това.
Мъглявината в очите му се сгъсти до непрогледен тъмен облак с цвета на кутиите на Орден.
— Не разбирам как може да говориш така, Ничи. С теб винаги съм бил повече от справедлив. Дадох ти неща, които никой не е имал. Защо ще го правя, ако съм искал да те убия? — изпусна припряна въздишка.
— Казвай каквото имаш да казваш; или ми размазвай черепа и ме изпращай в палатките за изтезания. Нямам особено желание да участвам в твоята игра. Ти си избираш в какво да вярваш, истината не те касае. И двамата знаем, че моето мнение няма никакво значение.
— Напротив, винаги съм държал на мнението ти. — Той протегна ръка към нея, а гласът му ставаше все по-разгорещен. Самата ти го каза за прозвището ми. Идеята беше твоя. Послушах те и се нарекох Джаганг Справедливия, защото идеята беше добра. И проработи. И преди съм ти казвал, че когато тази война приключи, ти ще седиш редом с мен.
Ничи не отговори. Той плесна с ръце зад гърба си и се отдалечи.
— Обичаш ли го?
Тя хвърли бърз поглед настрани. Калан седеше на килима и я гледаше. На лицето й беше изписана загриженост, породена от носещата се във въздуха заплаха. Сякаш искаше да каже на Ничи да престане да го предизвиква. Същевременно, макар да изглеждаше разтревожена от следващите действия на Джаганг, очевидно искаше да чуе и отговора на поставения въпрос.
На Ничи й се зави свят от усилието да измисли отговор притесняваше се какво ще си помисли Калан, не Джаганг. Не трябваше да забравя лавинния огън, необходимостта от чисто, стерилно поле, за да може да се направи нещо. Подозираше, че самата тя ще е мъртва и нищо няма да зависи от нея, но ако Ричард все пак успееше да използва кутиите на Орден като противодействие на унищожителната магия, Калан трябваше да остане с неопорочено съзнание, за да има шанс да възвърне предишното си аз.
— Е? — настоя Джаганг, без да се обръща.
В крайна сметка Ничи стигна до извода, че отговорът на този въпрос няма да наруши чистотата на стерилното поле. Важна бе емоционалната връзка между Ричард и Калан, не между Ричард и Ничи.
— Никога преди не си се интересувал от чувствата ми. Какво значение имат те сега?
Той се обърна и я загледа.
— Как изобщо можеш да ми задаваш този въпрос? Направих те своя кралица. Помоли ме да ти се доверя и да ти позволя да заминеш, за да елиминираш Господаря Рал. Бих предпочел да останеш тук, но те пуснах. Доверих ти се.
— Само на думи. Ако наистина ми имаше доверие, нямаше да ме подлагаш на кръстосан разпит. Изглежда, по принцип ти е трудно да разбереш доверието.
— Това беше преди година и половина. Не съм те виждал оттогава. Никаква вест.
— Видя ме чрез Тови.
— Много неща видях през очите на Тови и на другите.
— Мислеха се за хитри и решиха да използват връзката си с Господаря Рал — подсмихва се Ничи. — Но ти ги наблюдаваше през цялото време. Знаеше всичко.
— Винаги си била по-умна от Улиция и останалите — усмихна се и той и повдигна вежда въпросително. — Доверих ти се, когато каза, че отиваш, за да убиеш Ричард Рал. Вместо това ти с лекота накара връзката да работи в твоя полза. Как става това, мила? Тази връзка е възможна само ако се посветиш на Господаря Рал. Би ли ми обяснила?