Всъщност и Сестрите на светлината не бяха по-различни, просто бяха избрали малко по-друг вид жертва. Да бъде безропотен слуга на Ордена, използван от Джаганг, бе само една от множеството жертви, които вярваше, че трябва да направи, за да бъде добър и морален човек.
После всичко се промени.
Ричард толкова й липсваше.
— Единственото, което ще донесеш на човечеството, е хилядолетен мрак — заговори тя, уморена да спори с фанатик. Единственото, което ще постигнеш, е да хвърлиш света в безкрайна, мрачна, първобитна епоха.
Той я изгледа ядно за момент.
— Това не са твои думи, Ничи. Сигурен съм. Казваш ги само защото Господарят Рал насажда подобна омраза у хората. Искаш да ме накараш да мисля, че го обичаш.
— А може наистина да е така.
— Не — ухили се широко той и поклати глава. — Не, просто искаш да го използваш, за да ме въртиш на малкия си пръст. Така правят жените, опитват се да манипулират и експлоатират мъжете.
За да не го остави да насочи разговора към истинските й чувства към Ричард, Ничи реши да смени темата.
— Плановете ти за господство, за това как Орденът ще разпространи идеите си из целия свят, няма да се осъществят. Трябват ти и трите кутии на Орден. Аз видях с очите си Сестра Тови. Третата кутия беше в нея, но й бе открадната.
— А, да, смелият Търсач размаха Меча на истината и изтръгна кутията на Орден от злите ръце на една Сестра на мрака. — Хвърли й кисел поглед. — Нали бях там и гледах всичко през очите й.
Значи бе наблюдавал и Ничи.
— Това не променя факта, че и трите кутии бяха у Сестрите, но сега само две от тях са твои.
Раздразнението му отстъпи място на подмолна усмивка.
— О, не мисля, че това ще е чак толкова голям проблем, колкото си мислиш. Няма и чак такова значение, че си пуснала едната кутия в действие. Имам си начини да се справям с такива дребни неудобства.
Ничи се разтревожи, че той знае за кутията и че тя я е пуснала в действие, но се опита да не го показва.
— Какви например?
— Що за император ще съм — усмихна се още по-широко той, — ако не предвиждам подобни неща? Не се тревожи, скъпа, всичко е под контрол. Най-важното е, че в крайна сметка трите кутии ще бъдат на едно място. И тогава ще мога да използвам силата на Орден, за да потуша всяка опозиция на властта на Ордена.
— Ако оцелееш дотогава.
Джаганг я изгледа внимателно, раздразнението му се върна.
— Това пък какво трябва да значи?
— Ричард Рал е пуснал вълците след твоето любимо стадо — обясни с неопределен жест тя.
— Тоест?
— Армията, която ти преследва дотук, я няма — повдигна вежда тя. — Не успя да я унищожиш, нали? Е, познай къде е тя сега?
— Разпръсната във всички посоки.
— Не съвсем — усмихна се Ничи. — Д’Харанската армия е натоварена със задачата да върне войната в Стария свят, при хората, чиито вярвания пораждат агресията и я стоварват върху невинните. Техните ръце, както и твоите, също са оцапани с кръв. Мислят си, че разстоянието ги пази, но това, че са далече от злото, което сами са породили, няма да оправдае престъпленията им. Ще се наложи да си платят.
— Наясно съм с най-новите грехове на Господаря Рал. — Скулите на Джаганг потръпнаха. — Ричард Рал е страхливец, който преследва невинни жени и деца, защото не смее да се изправи пред истинските мъже.
— Бих казала, че един вид умишлено си затваряш очите, но знам, че не го вярваш. Искаш обаче другите да повярват и затова откъсваш подбрани парченца полуистини от контекста на реалността, за да прикриваш собствената си псевдоморална кауза. Опитваш се да изнамериш извинение за непростимото. Образно казано, стреляш изпод женски поли, така че, когато стрелите се обърнат срещу теб, да можеш да се престориш на възмутен.
А пък твоята истинска цел е да отнемеш всякакво право на самозащита от онези, които желаеш да унищожиш.
Ричард е човек, който осъзнава реалната заплаха от вярванията на Ордена. Той не позволява на половинчати въпроси да го отклоняват от истината. Съзнава, че за да оцелее, трябва да е достатъчно силен да премахне заплахата, независимо от формата, която тя приеме — дори и ако трябва да унищожи нивята, които изхранват твоите хора и им дават сили да прерязват гърлата на мирните жители.
Ричард знае и простата истина, че без победа неговият народ не може да оцелее.
— Онези хора си причиняват сами страдание, като се противопоставят на праведните учения на Ордена — отбеляза Джаганг.
Докато се разхождаше напред-назад, готов всеки миг да избухне, ръката му отново се стегна в юмрук. Не обичаше някой да оспорва твърденията му, така че се насочи към Ничи и ги повтори още по-натъртено, сякаш със силата на гласа си и лъхащата от него заплаха ще разреши въпроса.