И за да стане това, онези, които проповядват омраза, ще бъдат изловени и убити.
Д’Харанската армия може да не е и наполовина толкова голяма, колкото тази на Императорския орден, но и така ще успеят да ви задушат. Ще изгорят реколти и градини, ще разрушат мелници и конюшни, ще срутят бентове и канали. Всеки, който застане на пътя към унищожаването на способността на Стария свят да води война, ще бъде пометен.
Което е по-важно обаче — онези войници ще пресекат пътя на доставките на север. Единствената цел на Ричард е да не ти позволи да продължиш да убиваш онези хора.
Без провизии армията ти ще отслабне и погине тук, насред пустошта. Това също е победа.
Джаганг се усмихна по начин, който на свой ред накара Ничи да се сепне.
— Скъпа, Старият свят е огромен. Нека хабят усилия да унищожават реколти. Не могат да огреят навсякъде.
— Няма и нужда.
— Да, добре — сви рамене той, — може и да могат да нападат конвои с провизии тук-там, но това е неизбежната цена, която хората ни плащат в името на нашата кауза. Жертвите, колкото и много да са, са път за постигане на висшата ни цел.
И понеже съзнавам, че трябва да платим цената, за да стигнем до крайната победа, вече съм наредил значително увеличение на припасите за нашите смели войски на север. Можем да изпратим повече хора и припаси, отколкото Ричард е в състояние да спре.
Народите от Стария свят ще жертват, каквото е нужно, за да осигурят необходимото да продължим напред. Цената се вдигна, но хората ни с радост ще я платят. Сигурно си права, че много от тези конвои с припаси ще бъдат унищожени, но д’харанските сили не разполагат с достатъчно ресурс да пресекат всичките.
Ничи почувства как стомахът й става на топка.
— Доста самоуверено.
— Ако не ми вярваш, сама можеш да се увериш, че не лъжа. Скоро очакваме поредния конвой, който е толкова дълъг, че ще пристига в продължение на два дни. Не се тревожи, смелите ни воини ще имат достатъчно припаси, за да завършат тази война.
— Изглежда не разбираш добре — поклати глава Ничи. — Ако не можеш да заловиш и разбиеш силите на Д’Хара, няма как да спечелиш войната. В Стария свят, както навсякъде, има хора, които жадуват да живеят живота си, както сами намерят за добре. Вредом из Стария свят има такива, които с готовност ще се обърнат срещу Ордена.
Вземи например Алтур’Ранг. Бях там, когато падна. Под управлението на Императорския орден той бе място на повсеместно страдание. Сега, когато тези окови са отхвърлени, животът процъфтява. Други ще видят тази промяна и ще пожелаят и те да имат собствен живот. Да процъфтяват.
Джаганг изглеждаше възмутен от тези думи.
— Да процъфтяват? Тези хора ги очаква сигурна смърт. Орденът справедливо наказва онези, които се отричат от дълга си към ближния. Наказанието им заради проявения егоизъм ще се помни с хилядолетия.
— А Д’Хара? Вълците, пуснати срещу стадото ти? Тях няма лесно да премахнеш. Ще продължат да отслабват хватката на Ордена. Ще продължат да преследват онези, изпратили войната далеч на север, и да изкореняват самата сърцевина на Братството на Ордена.
— Скъпа — ухили се Джаганг, — никога не си била по-далеч от истината. Забравяш кутиите на Орден.
— Само две от тях са у теб.
— Засега. Но ще ги имам и трите. И когато това стане, ще пусна силата на Орден да изпълнява волята ни. Тогава всякакъв отпор ще бъде погълнат от огнения порой на праведната ни кауза. Ще използвам силата на Орден да овъгля плътта на всеки от онези войници на Д’Хара, за да могат после да умрат в бавна, мъчителна агония. Преследвани от силата на Орден, няма да има място, където да се скрият. Писъците им ще бъдат звукът на сладкото възмездие за нашите хора, които сега страдат от бруталността им. Освен това ще се погрижа всеки един от онези неверни предатели от Алтур’Танг да се гърчи, задето е предал учението ни.
Силата на Орден ще служи на каузата на Братството на Ордена и накрая ще прекърши верните на Д’Хара… независимо къде се намират.
Лично ще превърна костите на Ричард Рал в пепел. Той е обречен, но още не го осъзнава.
Зловещата усмивка на Джаганг накара Ничи да настръхне.
— Преди това обаче — продължи той с явно удоволствие искам да живее достатъчно дълго, за да види всичко, за да познае истинското страдание. Знаеш колко обичам да оставям онези, които ми се противопоставят, да живеят, за да понесат болката на истинското страдание. — Тук гласът му премина в ръмжене. — За тази цел държа нещо много, много скъпо за Ричард Рал. Когато освободя силата на Орден, най-накрая ще мога да му причиня болка, която дори не може да си представи. Страданието ще сломи духа му, самата му душа, още преди да съм смазал тялото му.