Колкото и неудобно бе да се протяга към леглото, Калан не смееше да се отдели от килима. Знаеше какви биха били последствията, ако стане, когато Джаганг й е казал да седи на пода.
По линията на скалпа на дясното слепоочие на Ничи имаше открита рана, която продължаваше да кърви. Яростен удар на обсипания с пръстени юмрук на Джаганг бе откъснал кожа. Калан взе парче плат, сгъна го и нежно го притисна върху раната, като се опита да залепи висящата кожа на мястото й и да спре кървенето. Само за миг платът прогизна с кръв. Колкото и да желаеше да помогне, нямаше какво повече да направи, освен да се опитва да спре кървенето и да й даде няколко капки вода.
Раната от златната халка на долната устна на Ничи продължаваше леко да кърви на малка ивица, която се стичаше по брадата отстрани на шията, но не беше толкова сериозна, колкото на челото, така че Калан не се занима с нея.
Отмести внимателно една руса къдрица от лицето на Ничи.
— Толкова съжалявам за онова, което ти причини.
Ничи кимна едва забележимо, а челюстта й потрепери леко от усилието да сдържи сълзите.
— С цялото си сърце исках да го спра — прошепна Калан.
Ничи избърса с върха на пръста си сълзата, която се стичаше по бузата на Калан.
— Нищо не можеше да направиш — изрече с усилие тя. Нищо.
Гласът й бе слаб, но бе запазил частица от предишното изящество. Глас, който идеално подхождаше на всичко останало в нея. Калан не си бе представяла, че е възможно такъв прекрасен глас да носи такова справедливо презрение, каквото бе демонстрирала към Джаганг.
— Никой нищо не може да направи — прошепна Ничи и притвори клепачи. — Освен може би Ричард.
Калан огледа за миг внимателно лицето й.
— Наистина ли мислиш, че Ричард Рал може да направи нещо?
— Извинявай — усмихна се Ничи на себе си. — Не осъзнах, че съм го казала на глас. Къде е Джаганг?
Калан вдигна парцалчето и видя, че раната отдолу е престанала да кърви.
— Не го ли чу, като излезе? — попита тя и махна окървавения плат.
Ничи поклати леко глава. Калан отново вдигна меха с вода. Ничи кимна. При всяка глътка лицето й се разкривяваше, но продължи да пие.
— Ами — каза Калан, когато Ничи спря да пие, — някой го извика. Отиде до входа и някакъв мъж му каза нещо приглушено. Не можах да чуя всичко, ставаше дума за нещо, което са намерили. Джаганг се върна и се облече. Съдейки по бързината, с която скочи в дрехите си, изглежда, нямаше търпение да види, каквото са открили. Каза ми да не мърдам от мястото си. После качи коляно на леглото, наведе се над теб и прошепна, че съжалява.
Ничи се засмя приглушено, но замлъкна от последвалата болка.
— Той е неспособен да изпитва съжаление към никого, освен към самия себе си.
— Несъмнено — отвърна Калан. — Както и да е, обеща да доведе някаква Сестра да те лекува. Прокара ръка по лицето ти и повтори, че съжалява. После спря и те погледна разтревожено. Приведе се още по-близко и каза: „Моля те, Ничи, не умирай.“ После изскочи навън и ми каза да не мърдам от пода.
Не знам кога ще се върне, но предполагам, че поне Сестрата ще дойде всеки момент.
Ничи кимна, но, изглежда, не я интересуваше дали ще я излекуват. Калан донякъде разбираше желанието й по-скоро да потъне във вечен мрак, отколкото да се изправи пред онова, което щеше да представлява животът й отсега нататък.
— Ужасно съжалявам, че те е заловил, но нямаш представа колко е прекрасно и някой друг да ме вижда, някой, който не е от тях.
— Представям си.
— Джилиан каза, че те е виждала и преди. С Ричард Рал. Разказа ми малко за теб. Наистина си толкова красива, колкото те описа.
— Някога майка ми казваше, че красотата е от полза само на развратниците. Може би е била права.
— А може би просто ти е завиждала. Или е била глупава.
Ничи се усмихна толкова широко, сякаш щеше да избухне в смях.
— По-скоро последното. Тя мразеше живота.
Калан отмести поглед и подхвана някакъв конец от кувертюрата.
— Значи познаваш Ричард Рал добре?
— Доста добре.
— Влюбена ли си в него?
Ничи се извърна и дълго гледа Калан право в очите.
— Не е толкова просто. Имам задължения.
— Разбирам — усмихна се леко Калан. — Зарадва се, че Ничи не се опита да я излъже.
— Имаш прекрасен глас, Калан Амнел — прошепна Ничи, без да отделя очи от нея. — Наистина.