— Единствената причина да не го е сторил е, че иска да бъде по-лошо. Каза ми, че ще изчака, докато разбера коя съм. Каза, че когато си спомня миналото си и коя съм, ще бъде много по-ужасно. Каза, че иска „той“ да види. Джаганг твърди, че иска така да унищожи и двама ни, да унищожи всичко.
Ничи затвори очи и ги покри с ръка, сякаш неспособна да понесе тази мисъл.
— Очевидно става дума за някой от миналото ми. Знаеш ли за кого?
Отговорът на Ничи дойде сякаш след цяла вечност.
— Съжалявам, но не си спомням нищо за теб или за твоето минало. Знам само онова, което съм чула, като например името ти и това, че си Майката Изповедник.
Калан кимна. Усещаше, че това не е всичко. Убедена беше, че Ничи знае повече, отколкото признава, но реши, че е най-добре да не я притиска. В този момент всяко насилие над нея да направи каквото и да е против волята си изглеждаше немислимо жестоко. Вероятно си имаше причини да не казва повече. Може би те бяха лични и нямаха общо с Калан.
Калан се усмихна, решена да отклони разговора от тази мрачна тема.
— Харесаха ми нещата, които каза за Ричард Рал. Този Ричард, изглежда, е от хората, които харесвам.
— И двамата сте добри хора — усмихна се незабележимо Ничи.
— Какъв е той? — прокара Калан палец по ръба на завивката. — Непрекъснато чувам разни неща за него. Всъщност накъдето и да се обърна, имам чувството, че образът на Ричард Рал е част от живота ми. Опиши ми го — вдигна поглед тя.
— Не знам. Той е просто… Ричард. За него хората, които обича, значат много.
— От онова, което наговори на Джаганг, ми се струва, че знаеш какво мисли той за много неща. Изглежда, прекарваш много време с него. Струва ми се, че за него си много важна.
Ничи махна небрежно с ръка. Обърна се към Калан.
— Пред палатката на Джаганг има редови войници. Знаеш ли защо?
Рязката смяна на темата подсказа на Калан, че засяга въпроси, за които Ничи не иска да говори. Защо ли? Съсредоточи се върху питането на Ничи.
— Тук са, защото ме виждат. Много малко хора могат да ме видят. Сестра Улиция каза на Джаганг, че според нея това е някаква аномалия. След като убих двама от пазачите му и Сестра Сесилия…
Ничи повдигна леко глава с напрегнато лице.
— Убила си Сестра Сесилия?
— Да.
— Как успя да убиеш Сестра на мрака?
— Случи се в Каска, в двореца, в който с Ричард сте видели Джилиан.
— Кой ти каза това?
— Джилиан.
— О — отпусна глава на възглавницата Ничи.
— Джилиан каза, че е помогнала на Ричард да открие книгата „Лавинен огън“, която той търсел из катакомбите на Каска. Точно там Джаганг накрая заловил Сестрите Улиция, Армина и Сесилия. Имали уговорена среща със Сестра Тови. Оказало се, че Тови е вече мъртва, а вместо нея ги чакал Джаганг. Доста се изненадали.
— Сигурна съм.
— Както повечето хора, охраната на Джаганг не ме виждаше, така че докато пътешественикът по сънищата се занимаваше със Сестрите и спореше за някакви книги, аз измъкнах ножовете на пазачите от ножниците. Понеже не ме виждаха, не съзнаваха опасността. Докато седяха и мълчаливо бдяха над своя император, аз ги разпорих със собственото им оръжие. Преди още да паднат на земята, избутах Джилиан пред мен в лабиринта от тунели. Понеже всички се впуснаха след нас към входа, хвърлих един нож натам. Надявах се да улуча Джаганг, но първа се появи Сестра Сесилия. После ме заловиха, но това позволи на Джилиан да избяга. В крайна сметка нямаше особена полза — въздъхна дълбоко Калан. — Джаганг се върна в лагера с мен и другите две Сестри, но изпрати хора да търсят Джилиан. Накрая я намериха и докараха. Джаганг я използва, за да ме подчини на желанията си. Зави, че ако не изпълнявам, каквото ми се каже и го ядосам, ще и причини ужасни неща.
— Той няма милост.
Калан кимна.
— След онова, което направих, Джаганг осъзна, че му трябват хора, които ме виждат, и претърси целия лагер. Намери неколцина. От тях останаха трийсет и осем.
— Искаш да кажеш, че са били повече? — погледна я Ничи.
— Да.
— И какво им се случи?
— Използвам всяка възможност да ги убивам — погледна я твърдо Калан.
— Много добре — усмихна се Ничи широко.
Калан се усмихна заедно с нея, но внезапно усмивката й угасна.
— Ако убия още някой обаче, ще последват мъчения за Джилиан.
По лицето на Ничи се изписа не по-малка загриженост за Джилиан.
— Не се съмнявай в думите му. Ще го направи, без да му мигне окото.
— Знам. Имаш ли представа защо само някои могат да ме виждат, а повечето не? Дали наистина е аномалия, както твърди Сестра Улиция?
— Сестрите използваха лавинния огън срещу теб. Това заклинание те заличи от спомените на всички. Ричард разбра, че магията има слабо място и…