Калан бързо издърпа завивката и сложи ръка върху корема на Ничи.
— Ничи, чуй ме, дишай под ръката ми. Бавно. Обърканият поглед на Ничи потърси очите на Калан, но не можеше да говори заради задушаващите опити да си поеме въздух. По бузите й се стичаха сълзи.
Калан започна да прави бавни кръгообразни движения, като говореше възможно най-спокойно.
— Бавно, Ничи. Съсредоточи се върху ръката ми. Почувствай я. Поеми дъх бавно и го насочи плавно към нея. Ще се оправиш. Просто се опитваш да дишаш прекалено бързо. Не си сама. Всичко ще е наред. Обещавам ти. Дишай бавно и ще се справиш. Остави въздуха да достигне там, където е ръката ми.
Калан усещаше препускащото сърце на Ничи под ръката си. Продължи да я разтрива бавно и да й говори успокояващо.
— Всичко е наред. Можеш да поемеш предостатъчно въздух, трябва само да се успокоиш.
Ничи гледаше Калан, сякаш животът й зависеше от нейните думи.
— Справяш се отлично. Всичко е наред. Няма да те оставя да умреш. Мисли за ръката ми. Остави въздуха да достигне до ръката ми. Бавно. По-бавно. Точно така, леко… леко. Точно така. Чудесно. Просто мисли за ръката ми и дишай бавно.
Дишането на Ничи се забави. Изглежда, най-накрая получаваше въздуха, от който отчаяно се нуждаеше. Калан продължи да разтрива леко корема й точно под ребрата и да я кара да не бърза. През цялото време Ничи стискаше здраво другата й ръка. Не след дълго кризата отмина и Ничи дишаше малко по-свободно. Нуждаеше се обаче от повече помощ, отколкото Калан можеше да й даде. Къде се бавеха Сестрите?
— Ничи, може да нямаме повече възможност да говорим, но не се предавай. Тук има един човек, който според мен ще направи нещо.
Ничи преглътна внимателно.
— За какво говориш? Какъв човек?
— Той е играч на Джа’Ла. Нападател в отбора на командир Карг.
— Карг — изрече с отвращение Ничи. — Познавам го. Гнусните неща, които причинява на жените, надминават дори Джаганг. Карг е извратено животно. Стой далеч от него.
— Искаш да кажеш, ако на следващия бал ме покани на танц, да гледам да откажа? — повдигна въпросително вежда Калан.
— Най-добре — усмихна се Ничи.
— Както и да е, в този нападател от отбора на Карг има нещо особено. Той ме познава. Виждам го в очите му. Трябва да видиш как играе Джа’Ла.
— Мразя Джа’Ла.
— Не за това говоря. Той е различен. Той е… опасен.
— Опасен? Как така опасен? — смръщи се на Калан Ничи.
— Струва ми се, че замисля нещо.
— Какво например?
— Не знам. Не иска никой в лагера да го разпознае.
— Ти откъде знаеш?
— Дълга история, но е намерил начин никой да не го разпознае. Изрисувал е на лицето си и лицата на всички в отбора безумни фигури с червена боя — започна Калан и се приведе леко. — Може да е наемен убиец или нещо такова. Може пък да възнамерява да убие Джаганг.
Ничи притвори очи отново, загубила интерес.
— На твое място не бих възлагала много надежди.
— Докато не му видиш очите.
Калан искаше да зададе на Ничи още хиляди въпроси, но чу да се приближават гласове. После женски глас освободи слугата пред входа.
— Мисля, че Сестрата идва — стисна ръката на Ничи Калан. — Бъди силна.
— Не мисля…
— Бъди силна заради Ричард.
Ничи я погледна изненадано, неспособна да говори.
Калан бързо се отдалечи от леглото. Платнището на входа се вдигна, влезе Сестра Армина, която влачеше Джилиан след себе си.
Двайсет и шеста глава
— КАКВО ОЧАКВАШ ДА СТОРЯ? — попита Вирна, докато минаваха покрай димяща факла в желязна скоба. — Да извикам Ничи от небитието?
— Очаквам да разбереш къде са отишли двете с Ан — каза Кара. Независимо от неприкритата нападка от страна на Морещицата, Вирна искаше да открие Ничи и Ан не по-малко от нея. Просто не го обявяваше на всеослушание.
Червената кожена дреха на Кара се открояваше като кръв на фона на целомъдрено белите мраморни стени. Настроението на Морещицата, което бе сякаш в тон с цвета на облеклото й, продължаваше да се влошава с напредването на деня и все още безрезултатното търсене. Още няколко Морещици следваха на известно разстояние заедно с отряд елитни гвардейци — охраната на Двореца. Ейди също бе недалеч, докато Натан вървеше най-отпред сам.
Вирна разбираше прекрасно чувствата на Кара и те по странен начин я развеселяваха. Ничи не беше просто човек, когото Ричард й бе поверил да опази. Беше й приятелка. Не че Кара някога би го признала, но опустошителната й ярост го доказваше. Подобно на Морещицата, Ничи също бе прекарала дълги години в служба на тъмна кауза. И двете се бяха завърнали от бездната благодарение на Ричард.