Не виковете и крясъците на Морещиците тревожеха Вирна, а мигът, в който въпросите им станеха тихи и отсечени. Тогава тръпки я побиваха. Това означаваше, че са в стихията си и че очакват да получат отговори. На Вирна й се щеше наистина да има такива.
Разбираше яда на Кара. Самата тя бе не по-малко изплашена и озадачена какво можеше да се е случило на Ничи и Ан. Знаеше обаче и че с повтаряне на едни и същи въпроси и настояване за отговор нямаше да ги получат, нито пък щяха да върнат двете изчезнали жени. Отдавна бе стигнала до извода, че когато не виждат друг изход, Морещиците просто разчитат на основното, на което са научени.
Кара спря с ръце на кръста и обгърна с поглед мраморната зала. Отзад стотина гвардейци спряха рязко, за да не застигнат водачите. Екът от удрящи по камък ботуши постепенно заглъхна. Няколко войници стояха в готовност с натегнати, украсени с червени пера, стрели на арбалетите. Вирна усети, че се изпотява от вида на стрелите. Почти си пожела Натан никога да не ги беше намирал. Почти.
Наглед безкрайният лабиринт от зали зад тежковъоръжените войници бе празен и утихнал, с изключение на съскането на факлите. Кара сбърчи за миг чело замислено, после отново се огледа. Вече за четвърти път след изчезването на Ан и Ничи миналата нощ слизаха в залите, които водеха към гробниците. Вирна просто не разбираше върху какво точно размишлява Морещицата. Празните тунели си бяха празни тунели. Едва ли очакваше двете изчезнали жени да се отделят от мраморните стени.
— Сигурно са отишли някъде другаде — заключи Вирна, макар че никой не ги бе виждал.
— Къде например? — обърна се Кара.
Вирна вдигна ръце и ги остави да тупнат в полата й.
— Не знам.
— Мястото голямо — обади се Ейди. На светлината на факлите напълно белите очи на магьосницата изглеждаха притеснително, напълно прозрачни.
Вирна посочи притихналата галерия.
— Кара, часове наред обикаляхме тези зали и сега, както и предишния път, а и още първия. Очевидно са празни. Ничи и Ан трябва да са нейде другаде из двореца. Тук само си губим времето. Съгласна съм, че трябва да ги намерим, но не тук трябва да търсим.
Очите на Кара засвяткаха със син огън.
— Били са тук.
— Да, сигурна съм, че е така. Но както сама каза, са били. Сега да виждаш следа от тях? Аз не. Без съмнение си права, че са били тук. Но е също толкова очевидно, че след това са отишли някъде другаде — въздъхна припряно Вирна. — Губим ценно време в обикаляне из празни зали.
Всички останаха на място, докато Кара направи няколко крачки навътре в залата. Върна се и отново сложи ръце на кръста.
— Тук нещо не е наред.
Натан, който стоеше сам най-отпред, вглъбен в собствените си мисли, се обърна към тях с неочаквано любопитство.
— Наред? Как така не е наред?
— Не знам — призна Кара. — Не мога да кажа точно, но усещам, че тук нещо не е както трябва.
— Нещо като… като остатъчна магия или нещо такова? Вирна разпери ръце в очакване на обяснение.
— Не — махна с ръка Кара. — Нищо подобно. Струва ми се, че нещо не е наред — не знам какво точно, но нещо.
— Мислиш, че нещо липсва? Украса, предмети, нещо от този род?
— Не. Доколкото си спомням, повечето от тези зали никога не са имали украса. Но пък не съм слизала при гробниците много често. Всъщност никой не е.
Мрачният Рал идваше от време на време да посети гробницата на баща си, но доколкото ми е известно, не е ходил в другите. Този район с гробниците е фамилен и свободният достъп е забранен. Обикновено ходеше при гробницата на баща си с телохранителите си, а не с Морещица, така че изобщо не познавам мястото.
— Може би е точно това — вмъкна Вирна, — дискомфорт от непознатото.
— Възможно е — съгласи се Кара с изкривена от яд уста, задето трябва да признае и този вариант.
Всички стояха безмълвно и обмисляха какво следва, ако изобщо нещо следваше. В крайна сметка съществуваше и възможността двете жени да се появят всеки миг и да попитат за какво е цялата тарапана.
— Ан и Ничи насаме искали да говорят, нали? — обади се Ейди. — На тайно място може би сами.
— За цяла нощ? — не се сдържа Вирна. — Не ми се вярва. Двете не бяха чак толкова близки. Не бяха приятелки. Създателят ми е свидетел, не мисля дори че се харесваха особено. Не мога да си представя да си бъбрят цяла нощ.
— Нито пък аз — додаде Кара.
Вирна вдигна поглед към Пророка.
— Имаш ли представа за какво Ан е искала да говори с Ничи?