— Делегация на Императорския орден чака от другата страна на подвижния мост — поклони се пратеникът.
— Какво искат? — кимна Натан изненадано.
— Искат да говорят с Господаря Рал.
Натан погледна Кара, после Вирна. И двете бяха не по-малко изненадани.
— Може бъде номер — обади се Ейди.
— Или капан — вметна Кара.
— Каквото и да е, най-добре да отида да разбера — отвърна с кисела физиономия Натан.
— И аз ще дойда — каза Кара.
— И аз — добави Вирна.
— Всички ще отидем — отвърна Натан и тръгна.
Вирна и малката група последваха Натан и излязоха през главния вход на Народния дворец в яркото слънце на късния следобед. Дългите сенки на издигащите се колони покриваха безкрайните стъпала пред тях. В далечната отвъд равната земя огромната външна стена се издигаше на самия ръб на платото. Хора патрулираха по пътеката между назъбените парапети на масивната стена.
Пътят от гробниците под Двореца беше дълъг и всички се бяха задъхали. Докато слизаха по огромните стъпала зад дългокракия Пророк, Вирна засенчи очи с ръка. Стражите на всяка от големите площадки отдаваха чест на Господаря Рал с юмрук на сърцата си. В далечината много повече войници патрулираха в равнината, водеща към външната стена.
Стъпалата свършиха в обширна площ от син камък, от която преминаха към пътя, който заобикаляше отстрани покрай конюшните и каретите. От двете страни на пътя чак до външната стена имаше високи сенчести кипариси.
Отвъд портите и зад масивната стена пътят не беше толкова величествен и просто следваше изсечените стени на платото в поредица обратни завои. С всеки завой пред групата се откриваше ясна гледка към разположената долу армия на Императорския орден.
Подвижният мост се пазеше от стотици елитни гвардейци. Всички те бяха добре обучени, тежко въоръжени войници, готови на всичко, за да не позволят на никой да нападне Народния дворец. Вероятността беше малка обаче. Пътят беше прекалено тесен, за да се започне каквато и да е смислена атака. В такава теснина няколко десетки войници можеха да удържат цяла армия. Освен това подвижният мост беше вдигнат. Само от бездната долу на човек му се завиваше свят. Разстоянието до другата страна пък беше прекалено голямо, за да бъдат прехвърлени стълби или въжета с куки. Без да е спуснат мостът, никой не можеше да проникне в Двореца.
На отсрещната страна на бездната чакаше малка делегация. Обикновените им дрехи показваха, че са пратеници. Вирна видя и двайсетина и повече леко въоръжени войници, но те бяха доста по-назад. Натан спря на ръба на пропастта с внушителен и заповеднически поглед, разтворил леко крака, с ръце на кръста.
— Аз съм Господарят Рал — извика той на групата отсреща. Какво искате?
Един от тях — слаб мъж с проста кожена туника, пристъпи напред.
— Негово сиятелство император Джаганг ме изпраща с послание за д’харанския народ.
Натан огледа групата зад себе си.
— Е, Господарят Рал съм аз и като такъв представлявам д’харанския народ. Какво е посланието?
Вирна се приближи до Пророка. Пратеникът изглеждаше все по-недоволен.
— Ти не си Господарят Рал.
Натан го погледна с характерния за династията Рал поглед.
— Да не би да искаш да извикам малко магически вятър и да те изпратя в пропастта? Така ще бъдеш ли по-доволен?
Мъжете отсреща погледнаха предпазливо в бездната.
— Просто очаквахме някой друг.
— Ами, аз съм Господарят Рал, така че трябва да се задоволите с мен. Ако имате нещо за казване, казвайте го. Имам си достатъчно работа. Предстои ни пиршество.
Най-накрая пратеникът се поклони леко.
— Император Джаганг е готов да направи на хората в Народния дворец щедро предложение.
— Какво предложение?
— Негово величество няма желание да унищожава Двореца или неговите обитатели. Предайте се с мир и животът ви ще бъде пощаден. Ако ли не, всеки един ще го настигне бавна и мъчителна смърт. Телата ви ще бъдат изхвърлени в равнината извън стените да нахранят лешоядите.
— Магически огън — измърмори Кара под носа си.
— Какво? — погледна Натан намръщено през рамо.
— Тук силата ти действа. Докато тяхната, ако имат някаква дарба, не е толкова силна и щитовете им няма да имат толкова добър ефект. Можеш да ги изгориш оттук.
Натан махна величествено на групата от другата страна.
— Бихте ли ме извинили за момент?
Пратеникът кимна в съгласие.
Натан поведе Кара и Вирна обратно по пътя при Ейди и другата Морещица и войниците от ескорта.
— Съгласна съм с Кара — започна Вирна още преди Пророкът да е казал нещо. — Дай им отговор на единствения език, който Орденът разбира.