И дали Сестрите на светлината чрез своето отношение към човек, който нищо не им бе направил, не бяха всъщност посели семената на унищожението.
Докато гледаше усмихнатия Господар Рал да се отправя към ръба на пропастта, се запита дали Пророкът планира да хвърли всички тях на вълците.
Двайсет и седма глава
ТРЕВОГАТА НА РИЧАРД ПРОДЪЛЖАВАШЕ ДА РАСТЕ. Очаквал бе поне при една от игрите да му се удаде възможност. Но след посещението си на първия мач по Джа’Ла преди повече от десет дни Джаганг и Калан не бяха се появявали.
Ричард се побъркваше от притеснение каква може да е причината. Опитваше се да не мисли какво може да й причинява Джаганг, но непрекъснато си представяше най-лошото.
Прикован с вериги към каруцата и заобиколен от обръч пазачи, Ричард не можеше да направи кой знае какво. Независимо от отчаяното си желание да действа, трябваше да използва главата си и да чака подходяща възможност. От самото начало съществуваше риск такава никога да не се появи и да е принуден да действа, но ако го прави, воден единствено от раздразнението, би означавало да пропилее и малкия шанс, на който можеше да се надява. Чакането обаче го подлудяваше.
Беше безкрайно изморен от мача по Джа’Ла по-рано и жадуваше да си легне и почине малко. Знаеше обаче, че напрежението няма да го остави да спи дълго, както вече дни наред. Трябваше да се наспи, защото на другия ден предстоеше най-важният мач — мач, който се надяваше да му предостави чаканата възможност.
Чу, че пристига войникът с вечерята, и вдигна поглед. При такъв глад дори обикновеното сварено яйце звучеше добре. Войникът избута количката, с която обикновено караше храната, през обръча пазачи около пленниците от отбора на Ричард. Войниците почти не му обърнаха внимание. Колелата на количката заскърцаха с познатия звук по едрия чакъл. Спря пред Ричард.
— Протегни ръце — каза той, извади нож и започна да реже от нещо в количката.
Ричард се подчини. Мъжът вдигна нещо и му го хвърли. С изненада установи, че това е дебело парче шунка.
— Какво е това? Последна хубава вечеря преди утрешния съдбовен мач?
— Дойдоха припасите. Има за всички — отвърна мъжът и повдигна дръжките на количката.
Ричард продължи да се взира в гърба на войника, докато продължаваше нататък по редицата пленници. Недалеч Джонрок, с лице и тяло, покрити с мрежа от червени линии, посрещна с доволно изсвирване откритието, че днес няма да яде яйца. Днес за пръв път, откакто бяха в лагера, им даваха месо. Досега най-често ги хранеха с яйца. На няколко пъти им даваха задушено с няколко парчета агнешко. Веднъж дори говеждо задушено.
Ричард се зачуди как провизиите са стигнали до лагера. Та нали Д’Харанската армия трябваше да спре потока от припаси за Ордена. Единственият им шанс да спрат армията на Джаганг бе да я уморят от глад.
И сякаш малко тревоги имаше, та сега и този дебел резен шунка започна да го гложди. Предположи, че в крайна сметка бе логично някои от конвоите да успеят да се промъкнат. Това попълнение бе съвсем навременно, имайки предвид намалелите запаси от храна в лагера.
Старият свят беше голям. Ричард бе наясно, че Д’Харанската армия не е в състояние да обхване целия. От друга страна, бе възможно парчето шунка да е знак, че нещата за генерал Мейферт и мъжете, които бе завел на юг, не вървят добре.
Джонрок се приближи, влачейки веригата след себе си.
— Рубен! Дават ни шунка! Не е ли прекрасно?
— Прекрасно щеше да е, ако бяхме свободни. Хубавата храна в плен не е прекрасна.
Лицето на Джонрок посърна малко, но после отново светна.
— Но пък да си роб, който яде шунка, е по-добре от роб, който яде яйца, нали?
— Сигурно си прав — отвърна Ричард, който не беше в настроение да спори.
— Така си и мислех — ухили се Джонрок.
Двамата започнаха да се хранят мълчаливо в падащия мрак. Докато се наслаждаваше на шунката, Ричард трябваше да признае, че Джонрок има право. Почти бе забравил колко вкусно може да е нещо, различно от яйца. Това също щеше да помогне на него и отбора да си възвърнат силите. Щяха да им трябват.
Джонрок отхапа огромно парче шунка и се приближи съвсем малко. Преглътна и изсмука сока от пръстите си.
— Кажи, Рубен, наред ли е всичко?
Ричард погледна мъжагата, който играеше ляво крило.
— Тоест?
— Ами, не се представи много добре днес — отхапа още малко Джонрок.
— Спечелихме с пет точки.
— Преди печелехме с повече — погледна го изпод голямото си чело Джонрок.
— Конкуренцията се засилва.
— Щом казваш, Рубен — сви рамене той. Помисли върху думите му за момент, очевидно не съвсем доволен. — Ама срещу другия голям отбор спечелихме с повече точки… преди няколко дни. Помниш ли? Онези, дето ни обиждаха и започнаха боя с Брус, преди още да сме играли.