Така или иначе, Джаганг искаше книгите да се преровят за някакви разлики и Сестрите това и правеха, дума по дума.
Джаганг им бе дал предостатъчно време да прегледат книгите. Макар безкрайно да искаше да разкрие тайната на „Книгата на преброените сенки“, в момента интересът му към Ничи надделяваше.
Откакто я заловиха, той бе обсебен от нея. Не беше водил друга жена в леглото си и дори беше пропуснал мачовете на Джа’Ла. Според Калан Джаганг си въобразяваше, че ако може задоволително да демонстрира силата на нагона си към нея, ще я накара да разбере истинските му чувства, от което пък съпротивата й ще отслабне.
Ничи от своя страна бе станала още по-студена.
Безчувственото й и дистанцирано отношение някак странно привличаше Джаганг, но незачитането от нейна страна предизвикваше у него агресия, която само влошаваше страданието й. Но пък и Калан не можеше да си представи друго, когато дойдеше нейният ред, освен такова отношение към Джаганг.
На няколко пъти след изблик на несдържана ярост Джаганг внезапно се усмиряваше, осъзнал, че може би е отишъл твърде далеч. При тези случаи Сестрите бяха привиквани на пожар да се опитат да съживят Ничи. През цялото време, докато те отчаяно се опитваха да спасят живота й, той крачеше напред-назад с тревожен, гузен поглед. След като Ничи се съвземеше, той подемаше отново обвиненията си, че сама го принуждава да прибягва до такова насилие.
Понякога, както например миналата нощ, оставяше Калан и Джилиан в преддверието и вземаше Ничи само за себе си през нощта. Калан предполагаше, че това е идеята му за романтично усамотение. Докато я водеше към спалнята, Ничи размени с нея бърз поглед.
Джаганг беше толкова разсеян, откакто се върна Ничи, че пренебрегваше почти всичко — от „Книгата на преброените сенки“ до мачовете по Джа’Ла. Калан не харесваше играта, но отчаяно искаше да види мъжа, когото всички наричаха Рубен. От ежедневните разговори на стражите Калан знаеше, че отборът на командир Карг е спечелил всичките си мачове досега, но тя искаше да види онзи нападател със странните рисунки по тялото си, мъжа със сивите очи, който я познаваше.
— Виж тук — обади се Сестра Улиция и потупа с пръст една от страниците. — Тази формула е различна от онези двете.
Калан седеше отзад и ги гледаше как сравняват отворените на масата книги. Двамата огромни телохранители на Джаганг от другата страна също наглеждаха Сестрите. Двамата редови войници — специалните пазачи на Калан — наблюдаваха единствено Калан. Лицето й поруменя, когато осъзна какво точно зяпат, ето защо придърпа част от косата си върху гледката, откриваща се от липсващото най-горно копче на ризата й.
— Да — изрече бавно Сестра Армина. — Съзвездието е друго. Странно, нали?
— Със сигурност затруднява откриването на разликите. Не само това, виж и тук. Тези ъгли също се различават.
Сестра Армина поглеждаше от книга на книга и кимаше.
— Не го бяхме забелязали с предишните две. Все си мислех, че са еднакви, а не били.
— Като се има предвид колко дребно нещо е, нищо чудно, че сме пропуснали. Това означава, че и трите са различни — посочи книгите Сестра Улиция.
— Какво според теб значи това?
— Може само да означава, че поне две от тях са копия, но пък нищо чудно и трите да са копия — скръсти ръце Сестра Улиция.
— Значи научихме нещо ново, само дето не е особено полезно.
— Негово сиятелство умее да прави невъзможното — погледна тя посестримата си косо. — Може би ще намери и другите екземпляри и тогава най-накрая ще сме в състояние да дадем сигурен отговор.
Покривалото на вратата се вдигна внезапно. Джаганг избута Ничи вътре. Тя се спъна и падна в краката на Калан. Ничи вдигна очи за миг, но се престори, че не я вижда пред себе си. Още поддържаха заблудата от първия ден от пленничеството на Ничи.
Калан видя яростта в очите на Ничи. Видя и болката. И безкрайното отчаяние.
Искаше й се да я прегърне, да я утеши, да й каже, че всичко ще е наред. Но не можеше. Още повече да й обещае, че всичко ще е наред.
— Какво сте открили? — мина зад Сестрите Джаганг. Сестра Улиция потупа една от книгите. Той се надвеси над рамото й и проследи пръста й.
— Ето тук, Ваше сиятелство. И трите се различават точно на това място.
— И коя е правилната?
И двете Сестри се прегърбиха едва доловимо.
— Ваше сиятелство — започна Сестра Улиция колебливо, прекалено е рано да се каже.
— Трябват ни и другите копия, за да сме сигурни — изтърси Сестра Армина.