Джаганг премести поглед върху нея, а после — съвсем не в негов стил — просто изръмжа безразлично. Огледа се, за да се увери, че Калан е все още на стола, където й бе казал да седи. Видя и Джилиан на пода, както и пазачите, които не откъсваха поглед от тях.
— Продължавайте да изучавате книгите — заръча Джаганг на Сестрите. — Аз отивам да гледам Джа’Ла. Пазете момичето.
Избута Ничи пред себе си, а после щракна с пръсти на Калан в знак, че очаква тя да се присъедини към тях и да не се отделя от него. Калан грабна наметалото си и го последва. Радваше се, че поне Джилиан няма да е сред тълпите войници и близо до Джаганг. Естествено, Джаганг можеше да упражни контрол чрез Сестрите и пак да нарани Джилиан както, където и когато си поиска.
След като се наметна, Калан направи на Джилиан знак да не мърда. Меднокафявите очи на момичето се втренчиха в нея, после кимна. Страхуваше се да остава сама. Калан я разбираше, но дори и да бяха заедно, не можеше да я защити.
Отвън пред палатката няколкостотин добре въоръжени телохранители се строиха бързо, готови да ескортират императора. Тези огромни мъже с плетени ризници и лъскави оръжия бяха заплашителна компания. Шестима от пазачите на Калан — с не толкова страшен вид, но не по-малко жестоки — наобиколиха и нея. Месестата ръка на Джаганг сграбчи крехката бяла ръка на Ничи и я поведе през тунела, който редиците мъже оформиха.
Повечето от тях огледаха Ничи подробно. Може да беше жената на Джаганг, но те пак искаха да я зърнат. Все пак внимаваха императорът да не види похотливите им усмивки. От погледите им Калан с облекчение разбра, че нея не могат да видят.
Макар да бе мрачно, облаците не бяха достатъчно гъсти, че да завали. Доста време не беше валяло и земята се бе втвърдила. На слабата сивкава светлина военният лагер изглеждаше още по-мрачен и неприветлив. Носещият се във въздуха дим от готварските огньове прикриваше до известна степен силната воня.
Докато вървяха през безкрайни шумни групи мъже и съоръжения, Джаганг разпита един от доверените си телохранители за мачовете на Джа’Ла. Мъжът го осведоми за различните мачове, които се бяха играли от последния път, като описа подробно всички отбори.
— А отборът на Карг? — попита Джаганг. — Те добре ли се справят?
— Без загуба до този момент — кимна телохранителят. — Вчера обаче не спечелиха с чак толкова голяма разлика.
— Надявам се да спечелят днес — изрече Джаганг с ледена усмивка. — Ще ми се от всички отбори, осмелили се да ме предизвикат, моят точно този да срази.
— Мачът е днес — посочи някъде наляво мъжът — ей там. Това е последният им мач. Като гледам как се развиваха мачовете до момента, точно те ще застанат начело и желанието ти ще се сбъдне, Ваше сиятелство. Иначе ще има елиминации. Ако обаче победят в този мач, ще се изправят срещу твоя отбор.
По време на разговора на Джаганг с телохранителя Ничи хвърли кратък поглед през рамо към Калан. Калан знаеше, че тя си мисли за мъжа, за когото й бе разказала. Самата Калан бе обзета от невероятно вълнение.
Докато се придвижваха през лабиринта на лагера в указаната от телохранителя посока и си пробиваха път през все по-голямото гъмжило от мъже с наближаването на игрището, Калан вече долавяше в далечината виковете на войниците в подкрепа на съответния отбор. Макар да нямаха шанс от такова разстояние да видят с очите си какво става, мъжете чакаха да научат резултата по веригата.
Имаше много повече зрители, отколкото Калан бе виждала при всичките предишни мачове. Очевидно ставаше дума за важен мач и вълнението на тълпата бе осезаемо. Внезапно избухна оглушителен рев и стана ясно, че един от отборите е отбелязал точка. Мъжете се притискаха по-близо, ръгаха се с нетърпение да разберат кой.
Телохранителите ревяха заповеди и избутваха хората настрана, плътната стена от войници поглеждаше през рамо, после с нежелание се отваряше, за да направи път на групата на императора. С помощта на клина от едри телохранители, които разчистваха пътя, най-накрая успяха да стигнат до самото игрище, оградено с въжета за императора. Телохранителите на Джаганг, които бяха избързали, вече бяха сформирали стена от всички страни, за да удържат зрителите наоколо.
През пролуките в тълпата Калан успя да зърне няколко от играчите, които тичаха на терена. От виковете и крясъците на тълпата едва успяваше да чуе собствените си мисли. От време на време се мярваше по някое петно червена боя. При тази тълпа от войници, дошли да гледат мача, и стената от телохранители от всички страни, да не говорим и за огромното туловище на самия император пред нея, охраняван от личните си телохранители, с усилие успяваше да види само откъслечни части от действието на игрището.