Поредният див рев на тълпата — някой пак беше отбелязал точка. Земята под краката на Калан се разтресе.
През малките пролуки между пазачите Калан забеляза нещо различно в този мач. На равни интервали по цялата дължина на игрището пред зрителите стояха мъже с разкрачена стойка и ръце зад гърба. Всички бяха голи до кръста, очевидно за да демонстрират мускулестите си тела.
Калан рядко бе виждала такива мъже. Бяха огромни. Всичките приличаха на статуи, сякаш изсечени от една и съща желязна руда и изковани от блок нажежена до бяло стомана.
Джаганг се придвижи напред към игрището, за да види какво се случва, и Ничи видя мрачните мъже, които Калан гледаше. Наведе се към нея и прошепна:
— Отборът на Джаганг.
Тогава Калан разбра какво всъщност правеха. Победителят в настоящия мач щеше да играе с отбора на императора. Тези мъже стояха там не просто да разучават тактиката на бъдещия си противник. Целта им бе да сплашат мъжете пред себе си — онези, които щяха да си извоюват възможността да играят срещу тях. Това беше открита заплаха за болката, която ги очакваше.
Командир Карг забеляза току-що пристигналия император и си проправи път през стената от телохранители. Калан вече го разпознаваше по уникалните му, подобни на змийски люспи, татуировки. Двамата с Джаганг си размениха няколко любезности на фона на поредната вълна от окуражителни викове на игрището.
— Изглежда, отборът ти се справя добре — каза Джаганг, когато виковете поутихнаха.
Командир Карг погледна през рамо към Ничи като змия, която оглежда плячката си. Тя вече го очакваше с гневен поглед. С поглед на познавач той я огледа от горе до долу, след което вниманието му се върна към Джаганг.
— Ами, Ваше сиятелство, независимо колко добър е отборът ми, аз съм наясно, че вашият е не само добър, но и непобедим. Те са, разбира се, най-добрите.
Дебелият врат на Джаганг се набръчка при последвалото кимване.
— Отборът ви е без загуба досега, но не се е изправял пред истинската конкуренция. Хората ми ще ги разбият. Нямам никакви съмнения.
Командир Карг скръсти ръце и за момент се загледа в играта. Тълпата изкрещя възбудено, когато група играчи прелетяха отпред, но после измуча разочаровано от пропуска. Карг отново се обърна към императора.
— Ако обаче победят вашия отбор…
— Ако — прекъсна го Джаганг.
— Та ако победят — усмихна се и сведе глава Карг, — това ще е невероятно постижение за един скромен претендент като мен.
— Голямо постижение, което заслужава голяма награда ли? — погледна го Джаганг с незлоблива подозрителност.
— Ами, Ваше сиятелство, ако мъжете ми спечелят — посочи играчите си той, — всеки от тях ще получи награда. Всеки ще може да си избере жена. — Хвана ръце зад гърба си и сви рамене. — Струва ми се съвсем логично, че като човек, който лично е подбрал играчите и ръководи толкова добър отбор, на мен също би се полагала подобна награда.
Гърленият кикот на Джаганг бе толкова похотлив, че Калан потрепери.
— Сигурно си прав — каза той. — Посочи я и ако спечелите, твоя е.
Карг се заклати напред-назад, сякаш се замисля.
— Ваше сиятелство, ако моят отбор спечели — погледна с подмолна усмивка през рамо Карг, — бих искал да имам Ничи в леглото си.
Леденият поглед на Ничи спокойно можеше да пробие стомана.
Веселието на Джаганг се изпари и той погледна през рамо към жената, на която напоследък посвещаваше цялото си внимание.
— Ничи не се предлага.
Командирът кимна и известно време погледа играта. След уталожването на виковете след поредното отиграване на терена той погледна Джаганг косо.
— Понеже така или иначе ще спечелите, това е просто едно незначително обещание за награда, като малък облог. Ако наистина сте убеден, че отборът ви ще триумфира, никога няма да се стигне до тази награда.
— Тогава облогът би бил безсмислен.
— Вие сте убеден в успеха на отбора си, нали, Ваше сиятелство? — махна към игрището за Джа’Ла Карг. — Или имате някакви съмнения?
— Добре, Карг — каза накрая Джаганг, — ако спечелиш, тя ще е твоя за известно време. Само за малко обаче.
— Разбира се, Ваше сиятелство — поклони се отново Карг. Но както всички знаем, няма причина да се тревожите, че отборът ви ще загуби.
— Така е — обърна черните си очи към Ничи Джаганг. — Нали нямаш нищо против малката ми сделка, мила? — ухили се отново той. — В крайна сметка тя е само хипотетична, понеже отборът ми никога не губи.
— Както ти казах още в началото — повдигна вежда Ничи, в крайна сметка какво искам аз няма значение, нали?