Усмивката остана на устните на Джаганг, докато я загледа за момент. Това бе усмивка, която прикриваше мисли за кърваво убийство заради публичната обида.
Напрежението в играта се покачваше и тълпата от всички страни започна да се притиска напред, за да вижда по-добре. В отговор телохранителите на Джаганг започнаха да ги изблъскват назад, за да осигурят на императора повече пространство. Искаха да са сигурни, че имат достатъчно място, за да го пазят. При вида на мрачното настроение на охраната зрителите отстъпваха с нежелание назад.
Докато Джаганг и командир Карг наблюдаваха и все повече се потапяха в играта, Калан огледа собствените си пазачи и забеляза, че тяхното внимание също е изцяло насочено към терена. Непрекъснато се повдигаха и протягаха вратове, за да видят по-добре. Калан се премести към Ничи. Благодарение на самоотвержените усилия на императорската охрана да задържа хората полезрението на Калан и Ничи се разширяваше и вече можеха да видят и играчите на терена.
— Мъжът, за когото ти разказах, води червения отбор — прошепна Калан. — Мисля, че е изрисувал себе си и отбора си така, за да не може никой да го разпознае.
Мъжете притичаха отпред и те за пръв път видяха ясно невероятните рисунки по телата на мъжете от червения отбор. При вида на тези рисунки Ничи се сепна.
— О, добри духове…
Пристъпи леко напред, за да види по-добре. Загрижена от внезапната промяна в поведението на Ничи и очевидната й тревога, Калан я последва.
И тогава видя мъжа, когото всички наричаха Рубен. Той тичаше отляво с плътно притисната до гърдите си брока и криволичеше между мъжете, които се хвърляха да го спрат.
Калан се наведе по-близо до Ничи и посочи наляво мъжа на име Рубен.
— Ето това е той.
Ничи се надвеси леко напред, за да погледне. Когато го видя, цветът от лицето й изчезна. Калан никога не бе виждала някой да пребледнява толкова бързо.
— Ричард…
Още щом чу името, Калан разбра, че е точно той. Името му подхождаше идеално. Не знаеше защо, просто го чувстваше.
Не се съмняваше, че Ничи е права. Името му не беше Рубен, а Ричард. Усети странно облекчение, че вече знае името му, истинското му име.
Страхувайки се, че Ничи може да припадне, Калан сложи ръка на кръста й. Почувства, че цялото й тяло трепери.
Докато се изплъзваше на мъжете на терена, устремен напред заедно с двете си крила от всяка страна, мъжът, когото вече познаваше като Ричард, забеляза Джаганг с крайчеца на окото си. Без да спира, той премести поглед и срещна този на Калан. Онази връзка, погледът му, който я разпозна, разтърси сърцето й.
Когато забеляза застаналата до нея Ничи обаче, Рубен се препъна.
Този миг колебание даде шанс на преследвачите му. Те се нахвърлиха върху него и го повалиха на земята. Ударът бе толкова силен, че брока се изстреля във въздуха.
Дясното крило вряза рамо в противниците и ги разхвърля на земята наоколо.
Ричард лежеше по лице неподвижен.
Сърцето на Калан заседна в гърлото.
В последния момент другото крило вкара лакът в главата на мъжа, който се готвеше да се стовари върху Ричард. Докато противникът се търкаляше по земята, Ричард започна да се раздвижва. Видя прелитащите покрай него мъже и се претърколи извън мелето, опитвайки се да успокои дишането си.
След миг вече бе на крака, макар и отначало малко несигурен.
Калан за пръв път го виждаше да греши. Долната устна на Ничи трепереше, докато стоеше замръзнала и загледана в Ричард. Сините й очи се напълниха със сълзи. Внезапно Калан се запита дали е възможно. После отхвърли тази възможност. Просто не бе възможно.
Двайсет и девета глава
В ПРИПАДАЩИЯ МРАК, подпрял брадичка на колене и заслушан в неспирното жужене на вражеския лагер отвъд обръча от каруци и пазачи, Ричард въздъхна. Прокара пръсти през косата си. Не можеше да повярва, че Джаганг е успял да залови Ничи. Не можеше да си представи как се е случило. От вида на Рада’Хан около врата й му прилошаваше.
Имаше чувството, че целият свят се разпада.
Изглежда, Императорският орден не можеше да бъде спрян, колкото и ужасяваща да бе тази мисъл. Онези, които искаха сами да решават как да живеят живота си, биваха методично подчинявани от безчетните последователи на Ордена, нетърпеливи да наложат вярата си на всички останали. Който отказваше да преклони глава и да ги последва, бе обречен на смърт.
Орденът покосяваше всичко по пътя си. Вече контролираха по-голямата част от Новия свят, както и целия Стар свят. Бяха проникнали дори в отдалечената Западна земя — неговата родина.
Ричард имаше чувството, че целият свят е полудял.