Когато един от мъжете отново замахна, Ричард го хвана под мишницата. Почти с грухтене от усилието той успя да се провре под изопнатата ръка и да я извие, така че да успее да го хвърли на земята.
След миг самият той бе повален, сграбчи част от веригата и се завъртя, като така я запрати в лицето на единия от мъжете. Плясъкът на стоманата о плътта и костта бе отвратителен. Друг един го ритна толкова силно, че му изкара въздуха.
Трети тъкмо се хвърляше към него, когато внезапно отлетя назад.
Джонрок го бе уловил за врата със собствената си верига. Докато се опитваше с ръце да си освободи място за дишане, Джонрок го издърпа далеч от Ричард. Насред буря от юмруци, крака и летящи вериги, Джонрок помогна на Ричард да отблъсне нападателите.
В тъмнината се появи още някой, който сипеше гневни заплахи, и се провря през обръча от пазачи. Ричард бе прекалено зает да отблъсква петимата и да се опитва да отбива побеснелите юмруци, за да види кой е.
Внезапно новият сграбчи един от нападателите за косата и го отхвърли назад. На светлината на близките факли Ричард разпозна татуираните люспи. Командир Карг изрева, че петимата са страхливци, и заплаши да ги обезглави. Нарита ги и им нареди да се омитат от лагера на отбора му.
И петимата се изправиха на крака и за миг потънаха в нощта. Неочаквано всичко свърши. Ричард лежеше в прахта, без дори да прави усилие да се изправи.
Командир Карг размаха гневно пръст на пазачите.
— Ако допуснете още някой да мине, живи ще ви одера! Разбрахте ли ме!?
С глупави разтревожени погледи, пазачите отговориха в един глас, че са разбрали. Заклеха се, че никого повече няма да пуснат.
Докато лежеше задъхан от болката и се опитваше да си поеме дъх, Ричард почти не чуваше виковете на командира. Схватката бе кратка, но ударите на здравеняците от отбора на Джаганг бяха оставили отпечатък.
Джонрок коленичи и внимателно го обърна по гръб.
— Рубен, добре ли си?
Ричард размърда леко ръце, повдигна колене и предпазливо развъртя крак, за да провери пулсиращия си глезен. Оценяваше пораженията върху крайниците, за да се увери, че все още може да ги движи. Цялото тяло го болеше. Беше почти сигурен, че не е осакатен, но предпочете да полежи още малко. Не мислеше, че точно в този момент ще е способен да го стори.
— Мисля, че да.
— Какво беше това? — обърна се ядосано Джонрок към Змийската мутра.
— Джа’Ла д’Джин — сви рамене командир Карг.
— Джа’Ла д’Джин? — сепна се изненадано Джонрок.
— Това е Играта на живота, какво очаквате?
Съдейки по смръщеното му чело, Джонрок очевидно не разбираше. Ричард обаче разбра.
Играта на живота не беше само на терена. Тя включваше и всичко около мача — преди него и след него. Стратегия и заплахи преди сблъсъка, самата игра на терена, последствията от изхода на мача. Животът от своя страна означаваше оцеляване. Дали ще живееш или ще умреш, зависеше от онова, което правиш приживе. Важно беше оцеляването. Ето как всичко бе част от играта, както и в живота всичко е от значение. Това, че една от жените, които неизменно следваха лагера, бе пронизала играч от противниковия отбор, за да спечели нейния, че играчите се бяха изрисували в червено, че се опитваха да смажат черепа на нападателя на другия отбор посред нощ, бяха все късчета от играта на живота.
Ако искаш да живееш, трябва да се бориш за живота си. Просто и ясно. Животът и смъртта са важни, а не правилата. Ако умреш, защото не си успял да се защитиш, няма как да претендираш, че противникът ти е извършил нарушение. Трябва да се бориш за собствения си живот, да се бориш да спечелиш независимо от обстоятелствата.
— Починете си. И двамата — изправи се командир Карг. Утре ще стане ясно дали ще живеете или ще умрете.
После тръгна към обръча от пазачи и им се развика.
— Благодаря, Джонрок — каза Ричард, след като командирът се скри. — Появи се тъкмо навреме.
— Казах ти, че ще те пазя.
— Добре се справи.
— Ти само гледай утре да се справиш добре — ухили се Джонрок. — Нали, Рубен?
— Обещавам — кимна Ричард и си пое дълбоко дъх.
Трийсет и първа глава
ВИРНА ВДИГНА ПОГЛЕД, когато Морещицата мина от другата страна на малката маса и спря.
— Какво има, Кара?
— Някакъв отговор в Дневника?
Вирна въздъхна тежко и остави рапортите на съгледвачите, които до този момент разглеждаше. Докладваха, че активността в лагера на Ордена продължава да се повишава около мачовете на Джа’Ла. Вирна си спомни как сякаш преди цял един живот в Двореца на пророците Уорън за пръв път й разказа за Деня на Джа’Ла, за това как император Джаганг разпространява Джа’Ла д’Джин из Стария свят. Подобно на много други неща, Уорън беше изучавал Джа’Ла и знаеше много за играта.