— Мисля, че си права — каза Вирна и заобиколи масата. Ако успеем да изкопчим някаква информация от тях, поне ще сме сигурни. Ако нещо долу наистина не е наред, трябва да знаем. Ако не, ще насочим усилията си другаде.
Ейди хвана Вирна за ръката.
— Бъда заминала, това дойдох да кажа.
— Заминаваш ли? Защо? — примигна изненадано Вирна.
— Отдавна тревожи мене мисълта, че оставила Магьосническа кула без надзор. Ако Ричард бъде там помощ да търси? Да знае какво става той трябва. Че Кулата затворена е да знае той трябва. За стореното от Ничи да знае той трябва и че е пуснала кутиите от негово име. За Ан и Ничи също да знае трябва. Да има някой там трябва, ако се появи в Кулата.
Вирна махна на запад, преди да се взре в изцяло белите очи на Ейди.
— Но Кулата е затворена. Къде ще отседнеш?
Широката усмивка на Ейди образува цяла мрежа от ситни бръчици.
— Ейдиндрил изоставен бъде. Дворец на Изповедниците празен бъде. Покрив няма да ми липсва. Тоз Дворец моя дарба отслабва — обиколи с жест помещението тя — и на всинца ни без Рал. Тук дарба моя бъде непотребна и бъде ми тежко. Бъда безполезна.
— Никак не си безполезна — възпротиви се Вирна. — Помогна ни много в разтълкуването на книгите.
Ейди вдигна ръка, за да я накара да замълчи.
— И без мен бъдете се справили. Аз безполезна бъда.
— Това не е вярно, Ейди. Всички Сестри ценят високо познанията ти. Сами са ми казвали.
— Може, но мен бъде по-добре да има цел, не просто кръстосва скален лабиринт огромен.
— Разбирам — каза Вирна, вече склонена.
— Ще ми липсваш — обади се Бердин.
— Истина — кимна Ейди. — И ти бъдеш мене липсваш, дете, и наши разговори.
Кара погледна Бердин подозрително, но не каза нищо. Ейди се протегна и сложи ръка на рамото на Найда.
— Найда тук с теб.
— Не се тревожи, ще бъда до нея — каза Найда и погледна Бердин. — Няма да я оставя да се чувства самотна.
— Заобиколени сме от повече врагове, отколкото са звездите на небето — обади се Кара. — Как очаква една сляпа жена да се промъкне покрай тях?
Ейди стисна устни.
— Ричард Рал бъде хитър мъж, да?
Кара изглеждаше изненадана от въпроса, но въпреки това отговори.
— Да — скръсти ръце тя. — Понякога дори прекалено.
— Той бъде умен, затова ти негови заповеди винаги следва?
— Разбира се, че не — изсумтя с насмешка Кара.
— Не? — повдигна с престорена почуда вежда Ейди. — Защо не? Той бъде твой водач. Ти каза той бъде умен.
— Умен е, да. Но не винаги разпознава надвисналата опасност.
— А ти — да?
— Виждам опасности, които той не вижда — кимна Кара.
— А, значи вижда ти опасности, а неговите виждащи очи не?
— Понякога Господарят Рал е сляп като къртица — усмихна се Кара.
— Къртици виждат в тъмно също или не?
— Предполагам, че да — въздъхна безрадостно Кара. После се върна на въпроса. — Но на Господаря Рал съм му нужна точно за да виждам опасностите, които той не вижда.
— Ти вижда с това, да? — потупа слепоочието на Кара с дългия си мършав пръст Ейди. — Вижда опасности за него, да? — повдигна въпросително вежда тя. — Вижда опасности, дето само с очи не виждат се? Понякога без очи повече вижда аз.
— Може и така да е — намръщи се Кара, — но все пак как смяташ да се промъкнеш покрай армията на Ордена? Нали не възнамеряваш просто да минеш през лагера им?
— Туй точно бъде правилно — размаха пръст към тавана Ейди. — Днес облаци бъдат. И тъмна бъде нощ. При ниски облаци, щом слънце падне, преди там месечина да изгрее, черно като в яма бъде. В нощ такава хорските очи не виждат, но моя дарба да. Сама стоя, от будните и бдящите страня, сянка сред сенките аз. И никой мен не забележи.
— Те имат огньове — отбеляза очевидното Бердин.
— Огънят очи им заслепява и те не виждат в тъмното отвъд.
— Ами ако все пак някой от войниците те види или чуе…? — попита Кара.
Ейди се усмихна едва забележимо и се наклони към Морещицата.
— Дете, никой магьосница да види в тъмното не ще. Кара изглеждаше достатъчно разтревожена от този отговор, че да прекрати спора.
— Не знам, Ейди — обади се Вирна. — Наистина бих предпочела да си тук, на сигурно.
— Нека върви — каза Кара.
Всички я погледнаха изненадано.
— Ами ако има право? Ако Господарят Рал отиде в Кулата? Той трябва да научи за всичко, което се случи междувременно. Трябва да знае, че не бива да влиза в Кулата, иначе ще загине в капаните, поставени навсякъде от Зед. Ако Господарят Рал наистина се нуждае от помощта й? След като тя смята, че може би той има нужда от нея, трябва да е там, за да му помогне. Никой не би могъл да ме спре, ако реша да направя нещо, за да му помогна.