— Освен това — додаде Бердин, срещнала с тъжните си очи погледа на старата магьосница — тук е опасно. Когато онази армия отвън най-накрая стигне до Двореца, тук ще настане безкраен кървав кошмар.
Ейди се усмихна и докосна леко Бердин по бузата.
— Добри духове над тебе бдят, дете, и над всички, сбрани тук.
На Вирна й се щеше да го вярва.
Нима би могла да е Прелат на Сестрите на светлината, ако не го вярваше.
Трийсет и втора глава
ДОКАТО ПРИКЛЮЧВАШЕ РИСУНКИТЕ с червена боя, Ричард се стараеше да не показва на останалите колко болезнени са всъщност нараняванията му. Не искаше нищо да ги разсейва от предстоящата игра.
Глезенът му пулсираше, лявото рамо го болеше, а от множеството удари по главата целият му врат беше схванат. След кратката, но яростна схватка той почти не успя да заспи. Поне не усещаше да има нищо счупено.
Изтласка болката и умората настрана. Нямаше значение, че го боли или че е уморен. Чакаше го работа. Важното сега беше да успее да я свърши.
Ако се провалеше, щеше да има цяла вечност на разположение да се наспи.
— Днес е шансът ни за слава — каза Джонрок.
Ричард, който в този момент държеше главата му, я извърна настрани, за да вижда по-добре на слабата светлина. Не каза нищо. Наведе се и потопи пръст в кофата с червена боя, после изрисува символа на бдителността над онзи на силата, който вече бе готов. Де да знаеше и символ за трезв ум, за да покрие с него целия скалп на Джонрок.
— Не си ли съгласен, Рубен? — настоя съотборникът му. Днес е шансът ни да се прочуем, нали?
Останалите мъже очакваха с притаен дъх отговора на Рубен.
— Знаеш каква е истината, Джонрок. Избий си тези мисли от главата.
Ричард спря работа за момент и размаха намазания си с червена боя пръст към всички вперени в него очи.
— Всички знаете как стоят нещата или поне би трябвало да знаете. Забравете всякакви мисли за слава. Онези мъже от императорския отбор в момента не мислят за слава — мислят как да ви убият. Разбирате ли? Искат да ви убият. Днес е денят, в който трябва да се борим за живота си. Това е славата, която искам: живот. Такава слава искам за всички ви. Искам да живеете.
Лицето на Джонрок се изкриви от изумление.
— Ама, Рубен, след снощния им опит да ти размажат главата би трябвало да искаш да си разчистиш сметките.
Всички в отбора вече знаеха за нападението. Джонрок им разказа всичко — как техният нападател е отблъснал петима едри мъжаги сам-самичък. Ричард не отрече, но не издаваше колко силна болка изпитва. Искаше да се тревожат за собствените си глави, а не за това дали той ще се справи.
— Да, искам да спечеля — отвърна Ричард, — но не заради славата или за отмъщение. Аз съм пленник. Докаран бях тук да играя. Ако спечелим, ще живея — съвсем просто е. Само това е от значение. Играчите на Джа’Ла, както пленниците, така и войниците, непрекъснато умират по време на игра; в това отношение сме равни. Единствената реална слава, която може да ни донесе спечелването на тези мачове, е да останем живи.
Някои от другите пленници кимнаха разбиращо.
— Не се ли тревожиш поне малко от победата над отбора на императора — попита Брус, лявото крило. — Да победим императорския тим може да не е чак толкова добра идея. В крайна сметка те са символ на могъществото на Императорския орден и самия император. На една победа над тях може да се погледне като на прекомерна горделивост и арогантност, дори кощунство.
Всички погледи се обърнаха към Ричард. Той не трепна.
— Мислех, че според ученията на Ордена всички хора са равни.
За миг Брус го изгледа безмълвно. Накрая по лицето му се разля усмивка.
— Имаш право, Рубен. Те са хора като нас. Значи явно наистина просто да спечелим.
— И аз така мисля — отвърна Ричард.
При тези думи, точно както Ричард ги бе научил, всички в един глас нададоха одобрителен рев: категоричен израз на колективния дух. Беше незначителен акт, но имаше силата да обединява; накара мъжете да почувстват, че колкото и да са различни, имат обща цел.
— И така — продължи Ричард, — не сме виждали императорския отбор в игра и не познаваме тактиката им, но те са ни гледали. Обикновено отборите запазват начина си на игра, така че противниците ни ще очакват да видят онова, което показахме на терена досега. Това ще бъде едно от предимствата ни.
Запомнете новите схеми и новите сигнали. Внимавайте да не се объркате със старите. Изненадата е единственият ни шанс да ги разконцентрираме. Нека всеки да помни ролята си във всяка конфигурация. Така ще печелим точки.
Не забравяйте, че освен да спечелят, тези мъже искат и да ни наранят. Отборите, срещу които играхме досега, знаеха, че каквото дадат, получават двойно. Тези са различни. Те знаят, че ако загубят, ще бъдат екзекутирани, каквато е била съдбата на предишния императорски отбор. Те нямат стимул да играят честно. Но пък имат сериозни основания да се опитат да ни откъснат главите.