Командир Карг накара отбора да спре в единия край на игрището точно пред факлите. Ричард видя стрелци с опънати лъкове, разположени околовръст. Местата с най-добра видимост бяха запазени за императора.
Джаганг не беше там.
Коремът на Ричард се сви от пристъп на паника. Убеден бе, че Джаганг ще дойде на този мач, че Калан ще е наблизо.
Само че ограденото с въже пространство бе празно.
Ричард овладя емоциите си и се отърси от неприятната изненада. Джаганг не би пропуснал този мач. Рано или късно щеше да се появи.
Когато отборът на императора влезе на другия край на терена, тълпата избухна в гръмогласен рев. Това бяха най-добрите мъже на Ордена. Героите на хиляди зрители. Тези мъже можеха да унищожат всеки, изпречил се на пътя им; това бяха играчите, които смазваха всички противници; шампионите, които най-много заслужаваха победа. Мнозина виждаха в отбора символ на собствената си мощ и сила.
Докато Ричард и хората му чакаха извън периметъра на факлите, другият отбор се нареди покрай страничната линия и отговори на поздравителния рев на тълпата с кръвожаден поглед. Тълпата полудя от радост при този израз на омраза и заплаха, обещание за предстоящо насилие.
Отборът на императора обиколи веднъж игрището и се събра в единия край на терена да изчакат претендентите. Стрелците и другите нарочни пазачи се разпределиха. Командир Карг помаха на Ричард и отбора през пролука между пазачите. Когато Ричард мина пред него, командирът го предупреди шепнешком да гледа да спечели.
Ричард пристъпи на терена. Тревогата за успеха на плана му отслабна, когато отекващите викове за неговия отбор се оказаха почти толкова оглушителни, колкото и за императорския. От самото начало на турнира отборът на Ричард не бе губил мач, което им донесе уважението на мнозина. Допълнителни симпатии им спечели фактът, че Ричард бе убил нападател от противников отбор. Впечатлението затвърждаваше и видът на играчите, чиито тела бяха изрисувани със зловещи фигури с червена боя.
Разтревожи се, когато най-накрая успя да огледа добре всички противници. Бяха може би най-едрите мъже, които бе виждал през живота си. Напомняха му за Иган и Улик, личните телохранители на Господаря Рал. Мина му през ум, че точно сега Иган и Улик биха му били от полза.
Ричард се отдели от отбора и прекоси празното игрище до съдията в центъра, който държеше снопче сламки. Нападателят на императорския отбор, който вече чакаше там, изглеждаше поне с половин метър по-висок от Ричард. Вратът му тръгваше от ушите и се разширяваше надолу към рамене, които бяха поне два пъти колкото тези на Ричард.
Следите от удара с веригата, които Ричард му нанесе през нощта, личаха ясно диагонално по бузата му. Ричард изчака огромния мъжага, който нито за миг не откъсна изпълнен с омраза поглед от него, да издърпа сламка пръв.
Самият той издърпа късата сламка. Зяпачите изреваха одобрително, задето императорският отбор ще напада пръв. Мъжът хвърли на Ричард насмешлива усмивка, грабна брока и се насочи към своята половина от игрището.
Ричард тръгна обратно към своя отбор в другия край и по пътя погледът му мина през безкрайните маси от мъже с вдигнати подивели юмруци, зажаднели за кръвта на единия или другия противник. Мъже с натегнати лъкове следяха самотното завръщане на Ричард. Усещаше нетърпението на стотиците хиляди. Бе попаднал във водовъртежа на един полудял свят.
Погледът му мина през празното пространство, където би трябвало да седи императорът. Където би трябвало да е Калан. Без нея, па макар и тя да не го познаваше, светът му се струваше студено и пусто място.
В този миг Ричард се почувства съвсем сам.
Като в сън зае мястото си при отбора. Рогът изсвири, стегнатите вражески редици заприиждаха, при което, застанал на дъното на дълбоката купа, каквато представляваше игрището за Джа’Ла, той бе като в долина под прииждаща лавина. Точно тогава, в този миг на отчаяние, той не знаеше какво ще прави.
Сблъсъкът бе брутален. Със стиснати зъби се напрегна да отклони мъжете, които защитаваха нападателя, но те преминаха право през него и отбора му.
Без много церемониалности нападателят достигна зоната на точките и хвърли брока. Защитници, изрисувани в червено, се хвърлиха в опит да отблъснат удара, но нападателят се претърколи върху тях. Брока се приземи право в мрежата и първата точка бе отбелязана.
Тълпата изригна в оглушителен рев на доволство. Ричард току-що научи нещо. Очевидно императорският отбор разчиташе на физическо и ръстово превъзходство, за да пробие защитата на противника. Не търсеха финес. Веднага даде на хората си таен сигнал с ръка, докато другите се строяваха за втората атака.