Когато противниците дойдоха, отборът на Ричард се хвана за ръце по линията за блокада и с ниски пресягания спънаха краката на едрите мъжаги в центъра. Не беше особено елегантно, но целта да се отвори пролука бе изпълнена. Преди дупката да се затвори, Ричард успя да се промъкне. Нападателят дори не промени посоката си, убеден, че ръстът ще му помогне да избута по-дребния Ричард.
Ричард се извъртя, пресече пътя му и го посече през глезените. Докато мъжът се опитваше да запази равновесие, Ричард грабна брока от отпуснатите му инстинктивно ръце.
Ричард се изплъзна и хукна през рехавата редица противници. Още и още мъже с насочиха към него и тогава той прехвърли брока на Джонрок, който вече бе заел позиция зад линията им. Съпровождан от подивелите викове на почитателите си, Джонрок за момент вдигна брока за публиката, преди да избяга от групата противникови преследвачи. Потопен в насладата от мига, Джонрок се затича заднишком, за да може да се присмива на онези, които търчаха след него, след което прехвърли брока над главите им към Ричард.
Още щом Ричард улови брока, към него от всички посоки се хвърлиха мъже. Той се извъртя от хватката на един, избегна друг, отблъсна се от трети, като бясно сменяше посоката, за да избегне лапите на огромните мъжаги.
Независимо от усилията на хората му да се разправят с някои от тях или да им препречат пътя към Ричард, противникът приближаваше. Ричард се опита да избегне един, но друг го сграбчи за раменете и го хвърли на земята като малко дете. Ричард знаеше, че няма да успее да опази брока от тези мъже, а и не искаше всички да се хвърлят върху него и да го смажат, така че в мига, в който докосна земята, вдигна брока. Брус тичаше на правилното място в правилния момент. Грабна брока, но го събориха.
Рогът изсвири и сложи край на времето за нападение на императорския отбор. Бяха отбелязали точка и Ричард се радваше, че не им позволиха да регистрират втора.
Докато подтичваше към своя край на игрището, той се укори, задето е позволил на чувствата му да вземат връх. Не внимаваше достатъчно. Умът му беше другаде. Така не след дълго щяха да го убият.
Нямаше да може да помогне на Калан, ако не се стегне.
Мъжете му се задъхваха, повечето си отпочиваха прегънати с подпрени на колене длани. Изглеждаха потиснати.
— Така, оставихме ги да се порадват малко. Сега да ги разпердушиним — започна Ричард още щом стигна при тях.
Думите му предизвикаха множество усмивки. Хората му грейнаха.
Ричард улови хвърлената от съдията брока и огледа отбора си.
— Да им покажем с кого си имат работа. Играем едно-три, после обратно. — Вдигна бързо един пръст, после три, в случай че не са го чули в шумотевицата. — Хайде!
Като един тимът се затича бавно и се събра плътно около Ричард. Никой не излезе напред за блокада, нито едно крило не се отдели отстрани. Вместо това всички се скупчиха възможно най-плътно, без това да им пречи да тичат със светкавична скорост.
Отсрещният отбор изглеждаше доволен от тази тактика. Това беше тяхната игра — брутална сила. Съпроводени от виковете на привържениците си, те се затичаха директно към кълбото от хора.
Последните обаче внимателно наблюдаваха отбора на Джаганг и изчакаха да стигнат до предварително уговорен квадрант. Секунди преди сблъсъка, когато защитниците достигнаха мястото, отборът на Ричард внезапно се пръсна във всички възможни посоки.
Беше толкова неочаквано, че играчите отсреща се сепнаха, защураха се насам, после натам, без да знаят какво да правят, внезапно лишени от конкретна цел. Хората от отбора на Джаганг не знаеха кого да хванат, кого да гонят или къде изобщо отиват. Само за миг огромната концентрирана сила на атаката им се разсея като рояк светулки.
Тълпата избухна в смях, съпроводен от викове на доволство.
Ричард също тичаше, сменяйки рязко посоката, само дето в него беше брока. Докато противникът успее да осмисли този факт, той вече бе преминал повечето от тях и се намираше дълбоко във вражеската територия. Двама от блокерите се втурнаха след него, той хукна така, сякаш от това зависеше животът му.
Стигна до зоната на точките и стреля. В мига, в който брока се отдели от пръстите му, някой се метна отгоре му, но вече бе прекалено късно да спре удара. Брока намери вратата. Ричард падна на земята, след него и мъжът. За щастие онзи бягаше с всички сили и набраната инерция го прекатури през гърба на Ричард.
Ричард се изправи на крака и се затича спокойно обратно към своята половина, посрещнат с диви викове откъм трибуните. Резултатът беше равен, но не това му трябваше. Възнамеряваше да използва предимството си. Това беше само началото на предварително начертания план.