Ухилените му до уши съотборници се събраха отново възможно най-бързо. Нямаше нужда Ричард да им дава сигнал познаваха добре стратегията. Когато съдията му подхвърли брока, всички моментално се впуснаха в бяг.
По пътя пак се събраха в плътна маса. Подмамени от предния път, противниците им решиха да се пръснат миг преди сблъсъка. Сега обаче Ричард и хората му останаха споени като в сплав и продължиха да разсичат терена през средата. Пръснатите поединично противници, които се оказаха в обсега им, бяха помлени от гигантската обща маса на червения отбор. Двама-трима от блокерите се опитаха да ги спрат, но това изобщо не забави хората на Ричард. Внезапно осъзнал какво се случва, противниковият отбор се впусна в преследване. Не бяха закъснели чак толкова. Ричард насочи хората си към дясната врата.
Когато достигна зоната на точките, съотборниците му се разгърнаха в защитна дъга и той хвърли брока. На светлината на факлите проследи как се издига в нощния въздух, докато намери мрежата. Откъм зрителите изригна щастлив вой. Рогът изсвири и даде край на тази част на играта.
Съдията в центъра на терена обяви резултата: една точка за шампионите — отбора на Джаганг — и две за претендентите.
И тогава, преди реферът да приключи с обявлението и пясъчният часовник да бъде обърнат, Ричард го видя да се обръща някъде настрани. Джаганг. Намираше се в специално оградена с въжета ложа. Ничи стоеше до него. Калан бе малко по-назад с Джилиан.
Докато всички тръпнеха в очакване, съдията отиде до страничната линия и изслуша императора. Кимна и се върна в центъра на терена, където отсъди, че втората точка е отбелязана след изсвирването на рога, така че не се брои. Резултатът бил равен.
Част от тълпата изрева гневно, друга изпищя радостно от неочаквания късмет.
Хората на Ричард започнаха да сипят гневни протести и да оспорват съдийското решение. Ричард мина пред тях. Врявата откъм зрителите бе невъобразима и той се съмняваше, че ще го чуят, ето защо прокара палец по шията си и пресече всички протести.
— Нищо не можем да променим! — изрева им той. — Успокойте се! Съсредоточете се!
Мъжете замлъкнаха, но не бяха доволни. Не беше доволен и Ричард, но знаеше, че няма какво да стори. В крайна сметка резултатът бе променен със заповед на императора. Налагаше се да смени тактиката.
— Трябва да ги спрем — заговори той, крачейки пред отбора си. — Когато дойде наш ред, ще играем две-пет. — Вдигна първо два пръста, после пет. Мъжете кимнаха. — Не можем да променим случилото се, но можем да не допуснем да отбележат нова точка. После е наш ред и ще си вземем онова, което ни бе несправедливо отнето.
Всички кимнаха и започнаха да се подреждат в подготовка за атаката на другия отбор. Все още бяха гневни, но вече бяха готови да насочат този гняв към противниковия отбор.
Атаката на императорския отбор беше неорганизирана. Бяха все още екзалтирани от сполетелия ги късмет. Ричард изпита гордост от начина, по който хората му преобърнаха гнева си и го използваха.
В ожесточената битка след сблъсъка Джонрок докопа брока. Когато преследвачите го застигнаха, я хвърли на Брус. Той от своя страна я подаде на Ричард, който полетя през терена и за огромно удоволствие на публиката напрегна всичките си сили, за да хвърли от линията за две точки. Брока попадна в целта. Попадението естествено не се броеше, но тълпата изрева, сякаш наистина са отбелязани две точки.
Привържениците сред зрителите започнаха да реват: „Четири на един! Четири на един!“
Официалният резултат все още бе един на един, но тълпата бе на друго мнение.
При следващата атака, когато един от нападателите на императорския отбор изтича в зоната на точките и хвърли брока, един от съотборниците на Ричард успя да отскочи достатъчно високо, пресече удара и отклони брока, която мина отстрани на вратата.
При първата атака за отбора на Ричард той самият бе току пред зоната за стрелба, когато го застигнаха. Противниковият играч стегна краката му като в менгеме. При приземяването Ричард подхвърли топката на Джонрок, който успя да я докопа секунда преди тя да попадне в противника.
Джонрок навлезе в зоната за стрелба и хвърли. Все още на земята, Ричард проследи как брока попада точно в мрежата.
Преливащ от радост, Джонрок размаха високо ръце и заподскача като малко дете. Тълпата подивя от удоволствие. Ричард не можа да сдържи усмивката си, докато се освобождаваше от преследвача си, който заби болезнен юмрук в гърба му, точно преди да се отдели от него. Ричард обаче не се хвана на въдицата. Бе достатъчно разумен да не се остави да бъде въвлечен в сбиване, когато брока не е в игра.