Застигна Джонрок и докато тичаха заедно към началната зона за следващата атака, го потупа по рамото.
— Добре се справи, Джонрок — опита се да надвика тълпата той.
— Спечелих слава за отбора!
— Слава, да, а също и много ценна точка.
Докато се строяваха за следващата атака, всички от отбора поздравяваха грейналия Джонрок. Той сви юмрук и изрева мощно бойния вик на отбора, след което зае обичайното си място отдясно на Ричард. Брус зае лявото крило. Противниковите блокери оформиха клин, изнесен пред Джонрок. Втурнаха се напред, но после внезапно свърнаха към центъра. С тази тактика нямаше да спрат Ричард, нито да докопат брока. Целта им беше друга.
— Джонрок! — изрева Ричард. — Мини вдясно!
Вместо това обаче Джонрок влетя право в пастта на атаката. Трима преследвачи се наведоха ниско. Четвъртият впримчи врата на Джонрок с лакът. Пети, който тичаше с всичка сила, го блъсна отстрани.
Ричард имаше чувството, че сънува и не може да накара краката си помръднат.
Както тичаше с всички сили, долови ясно изпращяването на кости.
Трийсет и трета глава
С НАТЕЖАЛО СЪРЦЕ КАЛАН ГЛЕДАШЕ КАК РИЧАРД КОЛЕНИЧИ до поваленото дясно крило. Рогът изсвири. Мъжете от отбора на Джаганг бързо зарязаха тялото на жертвата си, за да се върнат в своята половина и да се подготвят за защита.
— Мъртъв ли е? — попита Джилиан.
— Опасявам се, че да — обви ръка около раменете на момичето Калан и го притисна към себе си.
— Не мога да разбера как е възможно да го правят нарочно?
— Това е подходът на Ордена към тази игра. Убийството е пътят за постигане на целите им.
Калан виждаше сълзите в очите на Ричард, докато хората му го подхванаха под мишниците и го откъснаха насила от тялото. Ако не се върнеше веднага в игра, щяха да го изгонят за умишлено бавене. Страничните съдии мигом извлякоха безжизненото тяло на едрия мъж извън терена.
Калан чу Джаганг, който се намираше на пет-шест крачки по-напред, да се киска доволно.
Застаналата до него Ничи за момент извърна поглед през рамо. Калан не беше съвсем сигурна как да тълкува сълзите в сините й очи. Може би бе тъга заради Ричард, съчетана със сдържана ярост, а и предупреждение към Калан.
Тя успя да говори отново с Ничи след онази нощ, когато Джаганг я изнасили и преби почти до смърт. Откакто командир Карг се обзаложи с Джаганг, императорът бе непрестанно намусен и избухлив.
Предната вечер, докато Ничи чакаше в спалнята, а Калан в преддверието на шатрата, той се срещна отвън с някои от играчите си. Калан не успя да чуе всичко, но звучеше сякаш им заповядва да се погрижат нападателят на отбора на Карг да не им създава неприятности.
Калан бе прекарала безсънна нощ в тревога, че Ричард може да не доживее до сутринта. Каквото и да бе планирал, очевидно то бе причина за особената похот на Джаганг към Ничи. На Калан и Джилиан бе наредено да не мърдат от пода на преддверието. Искаше да е сам със своята Кралица на робите, както обичаше да я нарича.
Калан не знаеше какво й прави Джаганг. Но каквото и да бе, Ничи никога не викаше. Лежеше в леглото безчувствена, с невиждащи празни очи, докато той си вършеше работата. Калан я разбираше. Това бе единствената й защита. Оттегляше се вътре в себе си, а външната й апатичност я спасяваше от полудяване. Освен другото безразличието й вбесяваше Джаганг и често предизвикваше нов пристъп на насилие.
Калан се запита дали когато Джаганг се заеме с нея самата, тя ще успее да намери силата, която Ничи имаше.
Същата сутрин Калан се запита дали Сестрите пак ще бъдат привикани да спасяват Ничи. Когато обаче Джаганг излезе от спалнята, влачеше Ничи за косата. Захвърли я на пода, очевидно доволен от себе си и от нейната безпомощност. Макар Ничи да бе насинена и пребита, Калан почувства облекчение, че поне не изглежда да е сериозно ранена.
В този момент на терена отборът на Ричард се събра и се подготви за следващата атака. Калан се огледа, изумена от хилядите, които продължаваха да се радват на смъртта на играча. Други обаче ревяха гневно и размахваха юмруци срещу императорския отбор. Въздухът буквално пращеше от напрежението. Не след дълго играта се върна в релсите и тълпата се поуспокои.
Калан усещаше обаче, че настроението на зрителите се е променило. Първоначалното въодушевление, че мачът най-после ще продължи, бе изместено от безпокойство и дори заприличваше на недоволство. Промяната започна, когато Джаганг се намеси при последната отбелязана от Ричард точка. Императорът отхвърли решението на съдията и обяви, че точката е отбелязана след изсвирването на рога. Съдията се подчини и отмени резултата, но всички знаеха, че брока бе влязла във вратата преди това.