Выбрать главу

Това обаче нищо не променяше. Императорът имаше последната дума.

Червеният отбор изглеждаше решен да продължи играта, сякаш не бе загубил току-що най-здравия си играч. Пробиха пътя си със сила през редица блокери. Ричард умело избегна няколко опита да бъде хванат в капан. Неочаквано спря в зоната за безопасност — място, което рядко се използваше — и по този начин осуети намеренията на един от противниците. Беше същият, който счупи врата на Джонрок.

Калан нямаше представа какво е намислил Ричард. Докато стоеше в рамките на онзи квадрант, никой нямаше право да го атакува, но пък така се оказваше в капан и противниците бързо го наобиколиха. Макар да бе временно в безопасност, оттам не можеше да отбележи точка. Все някога щеше да се наложи да се размърда, но с всеки изминал миг пространството около него ставаше все по-неприязнено.

Нападателят им се обърна да се огледа за съотборниците си, които бързо приближаваха, и тогава Ричард извика нещо, за да привлече вниманието му. Онзи се обърна към него.

Както притискаше брока с две ръце силно към гърдите си, Ричард внезапно го хвърли с безумна сила. Тежката брока се заби право в лицето на мъжа, и то с такава сила, че отскочи и се върна в ръцете на Ричард.

Ударът бе толкова силен, че част от лицето на онзи се вдлъбна. С нос, забит дълбоко в черепа, мъжът забави движения и се стовари на земята.

Тълпата ахна от неочаквания развой на събитията.

Побеснял, друг противников играч отдясно се хвърли напред, макар Ричард да беше в зоната за безопасност. Съдията не изглеждаше склонен да отчете нарушение. Ричард претърколи брока под лявата си мишница и леко се приведе на същата страна. Обърна се така, че да е с лице към нападателя, и замахна с дясната ръка. Яката кост на предмишницата му буквално разсече гърлото на мъжа. Онзи се хвана за гърлото, отстъпи и се строполи. Единият му крак потръпваше конвулсивно, докато той се опитваше да си поеме дъх. Гръклянът му очевидно бе смачкан и лицето му постепенно започна да променя цвета си към мораво.

Без да се замисля, следващият огромен мъжага нападна отляво с вдигнат юмрук. Ричард се завъртя към него, хвърли се покрай юмрука директно в незащитената зона на мъжа и използва набраната инерция, за да се забие устремно там. Мощният удар бе концентриран във вътрешната част на дланта и уцели противника право в сърцето. Силата на удара го накара да отстъпи. Хвана се за гърдите със замаян и объркан поглед, после очите му внезапно побеляха и той се строполи на земята.

Без ничия помощ Ричард свали трима противникови играчи, които бяха значително по-едри от него. Калан вече разбираше защо около игрището са наредени толкова много насочени във всеки един момент към него стрели. Не й се мислеше какво би станало, ако в ръцете му някога попадне меч.

Ричард не губеше време. Измъкна се през пролуката, която току-що си бе изработил, и се впусна към вратите. Хората му не изглеждаха изненадани. Вече се бяха подредили по пътя му, готови да блокират всеки преследвач. Из цялото игрище мъже се блъскаха един в друг.

Калан виждаше как всички лица по склона отсреща се извръщат да проследят как Ричард бяга към противниковите врати, изплъзва се на няколко блокери, докато неговите отбиват преследвачите му от пътя.

Когато Ричард дотича до зоната за отбелязване на точки, вече нямаше нито един противник достатъчно близо, за да го свали. В освободеното пространство той хвърли брока в мрежата и отбеляза още една точка. Отборът му отново поведе.

Тълпата бе увлечена от драматизма на случващото се. Дори Джаганг се премести по-напред, свил юмрук от напрежение. Всичките му телохранители също се бяха привели да гледат, докато отборът на Ричард, на който оставаше още време, взе брока от съдията и се впусна в нова атака.

Още щом навлязоха във вражеската територия, Ричард сви вляво и веднага беше хванат. На Калан й се стори нарочно. Напомни й за първия път, когато се бе проснал в калта, за да не разпознаят лицето му.

Когато Ричард падна, брока изхвърча от ръцете му. Това също й се стори малко неестествено. Помисли, че е част от някакъв план. Лявото крило на отбора, който тичаше устремено напред, съвсем случайно се оказа на правилното място в правилния момент. Наведе се и прибра търкалящата се брока. За миг се озова в зоната за стрелба и хвърли. Понеже Ричард беше на земята, беше позволено крило да се опита да отбележи.

Брока попадна в мрежата и предизвика гръмогласно одобрение.