Мъжът вдигна ръце, радостен, че е отбелязал. На играчите по крилата рядко се удаваше подобна възможност и дори по-рядко успяваха да я използват. Калан знаеше, че е разрешено, но никога преди не беше го виждала на практика.
Рогът изсвири за края на тази част, Ричард настигна лявото крило и с горда усмивка го потупа по рамото. Съдейки по начина, по който мъжът погледна Ричард, Калан си помисли, че това признание означаваше за мъжа почти токова, колкото и отбелязаната точка.
Този мъж бе войник от Императорския орден, а не пленник като някои от другите играчи от отбора на Ричард. Калан се зачуди защо Ричард се държи толкова приятелски с войник от Ордена. Всеки път щом усетеше в нея да се надига увереност и надежда в този човек, се случваше нещо, което отново я караше да бъде предпазлива.
От последния мач, който гледаха, когато Ничи бе видяла мъжа на име Рубен и бе изрекла името Ричард, Калан знаеше, че това е истинското му име. Оттогава не бе имала възможност да размени дори една дума с Ничи и нямаше как да я попита, но подозираше, че той е всъщност Ричард Рал, Господарят Рал.
Не го знаеше със сигурност, но това би обяснило много неща, като например защо се хвърли в калта първия ден и защо бе изрисувал лицето си с безумни фигури, чиято цел бе да прикрият истинската му самоличност, а също и защо се представяше като Рубен.
От друга страна, изглеждаше толкова невероятно самият Господар Рал да е пленник на Императорския орден и да играе Джа’Ла срещу императорския отбор.
Най-много от всичко я тревожеше това, че я познава. Онзи първи ден бе извикал името й от клетката, в която бе затворен и докаран с каруца от пристигащия в лагера конвой с припаси. Предполагаше, че хората на Ордена не знаят кого всъщност са заловили. Чак такова съвпадение й се стори прекалено невероятно. Убедена беше, че тук се крие нещо повече. Може би Ричард нарочно се бе оставил да бъде заловен, за да бъде по-близо до нея. За да я спаси.
Тук вече си каза, че се държи като глупачка.
При все това продължаваше да се чуди защо самата тя непрекъснато се озоваваше в центъра на толкова много събития.
Щеше й се да има възможност отново да поговори с Ничи, за да я попита дали той е наистина Ричард Рал.
Но пък имайки предвид сълзите в очите й, когато го видя, нямаше какво да пита. Лицето й говореше достатъчно.
Това бе мъжът, когото Ничи обичаше.
С крайчеца на окото си Калан не изпускаше от полезрението си специалните пазачи, чието внимание бе непрестанно разделено между нея и терена за Джа’Ла. Когато тълпата изревава и размаха бурни юмруци във въздуха в развълнувано очакване, пазачите й започнаха да се накланят ту на една, ту на друга страна, за да се опитат да намерят пролука сред императорската охрана, през която да видят как в момента на терена императорският отбор взема брока за своята атака. Тримата техни играчи, които току-що бяха изнесени извън терена, бяха заменени от резерви. И тримата бяха мъртви. Ричард сам ги бе убил за броени секунди.
Калан знаеше, че това не е всичко.
Играчите на императора изглеждаха заслепени от ярост още в самото начало на атаката си. Събрани заедно, се насочиха директно към центъра, решени да премажат всеки, който им се изпречи на пътя. Отборът на Ричард се раздели да им стори път, след което играчите от двете страни бързо се преместиха зад групата и ги атакуваха, като започнаха да подсичат краката им изотзад. Противниковите играчи, които бягаха стремглаво напред, се препъваха и падаха по лице на земята.
Един от преследвачите бе толкова груб, че счупи глезена на императорски играч, който изрева от болка. Този вик за секунда разконцентрира нападателя — секунда, която даде възможност на двама преследвачи да се стоварят от двете му страни. Хвърлен бе толкова грубо на земята, че дъхът му спря, а зъбите изтракаха. Завърза се схватка за брока.
Императорският отбор се съвзе, успя със сила да разбута противника и да си върне брока. И отново се втурна в опит да преодолее защитниците. Няколко души от отбора на Ричард останаха да се въргалят от болка на земята. Зрителите ревяха лудо в подкрепа на императорския отбор. Нападателят им се стрелкаше насам-натам, заобикаляше едни, блъскаше други.
Подмамени от яростните викове, пазачите на Калан се преместиха по-напред да видят какво става. Така оставиха още малко празно пространство зад страничната линия, където се намираше Калан. От пресата на зрителите по склона, които се притискаха все по-напред към терена, пространството на императора бе под натиск и от двете страни. Отпред, където стоеше Джаганг, императорските телохранители удържаха подивялата тълпа от двете страни, но дори и те бяха увлечени от неистовата битка на терена и не внимаваха толкова за пространството отзад, което бавно се стопяваше.